Pipe flow calculators

http://www.pipeflowcalculations.com/

Закон на Ом. Съпротивление, проводимост и единици за измерването им. Закон на Джаул-Ленц. Правило на Кирхов.

Закон на Ом. Съпротивление, проводимост и единици за измерването им. Закон на Джаул-Ленц. Правило на Кирхов.

Ом експериментално е установил, че силата на тока I, течащ по еднороден проводник, на който не действат странични сили, е пропорционална на напрежението в краищата му:

I=U/R,

където R-електрическо съпротивление, и неговата единица за измерване е ом. [].

Или съпротивлението е един ом, ако м/у краищата на проводника е приложено напрежение 1 волт, при протичането на ток 1 ампер. Съпротивлението на един елемент зависи от веществото, формата и размерите му. За еднороден проводник с дължина l и напречно сечение s:

R=l/s, където е специфично електрично съпротивление. За нееднороден с различно напречно сечение,

Единицата за измерване на специфичното съпротивление, е [/м]. Обратнопропорционалната величина на съпротивлението, се нарича проводимост и се бележи с G=1/R нейната единица за измерване е сименс.

Закона на Ом, може да се представи още и в диференциална форма така:

 където 1/=, се нарича специфична ел. Проводимост. Единицата за е сименс на метър.

Също друга важна характеристика на тока е неговата плътност, която се бележи с j=.Е, , което и уравнение, изразява закона на Ом в диференциален вид.

При протичане на постоянен ток по в неподвижен еднороден проводник работата на силите на електричното поле отиват изцяло за загряването на проводника. Или работата е равна на изменението на вътрешната енергия на проводника: Q=IUt след преобразувания чрез заместване от закона на Ом, получаваме: Q=I²Rt, което е и опитно установения закон на Джаул-Ленц. Той гласи, че при последователно свързани проводници, количеството топлина което се отделя от в тях е правопропорционално на съпротивленията им.

Първото правило на Кирхов, е в следствие от закона за запазване на заряда и гласи: Алгебричната сума на токовете в една възлова точка от веригата, е равна на 0. Точка в която се събират два или повече проводника, се нарича възлова точка. Прието е да се взимат със положителен знак токовете които влизат в нея, и с отрицателен излизащите. Ето закона на Кирхов написан и в математически вариант:

 където n-брой проводници, I_k - токовете в тях.

Вторият закон на Кирхов, гласи: Сумата от всички напрежения във веригата е равна на 0. Или още може да бъде казан така: Сумата от падовете на напрежения в контурите, е равен на ЕДН. Записано това изглежда така: 

ТРЕТИ ПРИНЦИП НА МЕХАНИКАТА

ТРЕТИ ПРИНЦИП НА МЕХАНИКАТА

  1. Действие и противодействие

На фигурата е показан плувец, който се оттласква с крака от стената на басейна и започва да плува навътре.

 

                                             

 По време на тласъка краката действат на стената със сила F_1.  Тя е приложена към стената и не може да задвижи плувеца. Както знаем, неподвижнети тела започват да се движат само под действие на сили, които са приложени върху тях самите, а не върху други тела. Движението на плувеца показва, че стената от своя страна му действа с друга сила F₂, насочена по посока на движението, т.е. навътре към басейна. Ще наречем силата F₁ – сила на действие, а F₂ – сила на противодействие. Двете сили имат противоположни посоки и са приложени към различни тела. Сили на действие и противодействие възникват и когато забиваме гвоздей с чук.

 

                                                               

При удара чукът действа със сила F₁, която го забива в дъската. От своя страна гвоздеят противодейства на чука със сила F₂, която е приложена към чука и променя неговата скорост: след удара тя става нула.

В разгледаните два примера силите на действие и противодействие довеждат до изменения в движението на телата. В други случаи е възможно те да предизвикат само деформация ако дръпнем в противоположни посоки два закачени един към друг силомера, пружините им ще се разтегнат.

                                                                                               

По скалите на силомерите виждаме, че те измерват равни по големина сили. Следователно силата F₁, с която първият силомер действа на втория, е равна по големина на силата F₂, с която вторият силомер противодейства на първия. Двете сили имат противоположни посоки.

  2.Трети принцип на механиката

Разгледаните примери, както и много други опити и наблюдения, ни обеждават, че при взаимодействието на две тела винаги възникват две сили: сила на действие и сила на противодействие. Като обобщава резултатите от многобройните опити и наблюдения, Нютон формулира третия принцип на механиката:

Ако едно тяло действа на друго тяло със сила, то винаги второто тяло противодейства на първото с равна по – големина и противоположна по посока сила.

Ние знаем, че две равни по  големина и противоположни по посока сили се уравновесяват. Например Архимедовата сила F_A  уравновесява силата на тежестта G и бучката лед плава в чашата с вода. Две сили могат да се уравновесяват само ако са приложени към едно и също тяло,  какъвто е слаучая с леда. Силата на действие е силата на противодействие винаги са приложени към различни тела, поради което не се уравновесяват. Всяка от тях предизвиква деформация или променя движението единствено на тялото към което е приложена. Не е възможно действие без противодействие.

  3. Взаимодействие на тяло и опора

На всички тела, които са в близост до земната повърхност, действа силата на тежастта G = mg, където m - масата на тялото, а g – земното ускорение. Когато тялото се намира в покой върху хоризонтална опора, то действа на опората със сила на натиск Р, наречена тегло на тялото.

  

                                                

С помощта на третия принцип на механиката ще докажем, че теглото е равно по големина на силата на тежестта. Ще разгледаме взаимодействието на тялото с опората. След като тялото действа на опората със силата на своето тегло Р, съгласно с третия принцип на механиката опората противодейства на тялото с равна по големина и противоположна по посока сила N = P. Силата N се нарича сила на реакция на опората. Тя е насочена вертикално нагоре и е приложена към тялото. Следователно на тялото действат две сили с противоположни посоки: силата на тежестта G и силата на реакция на опората N. Тъй като тялото е в покой, можем да направим извода, че двете сили взаимно се уравновесяват: N = G от горните две равенства следва, че P = G, т.е теглото е равно по големина на силата на тежестта. Двете сили имат и еднакви посоки: силата на тежестта е приложена към тялото, а теглото – върху опората.

  4. Реактино движение

 С помощта на третия принцип на механиката се обяснявя действието реактивните двигатели на ракетите и съвременните самолети. При изгарянето на горивото се получават газове. Ракета действа на газовете с голяма сила F и ги изхвърля навън през соплото си.

 

                                                 

Съгласно с третия принцип на механиката газовете противодействат на ракетата с равна по големина и противоположна по посока сила F_R, която движи ракетат с ускорение. Такова движение се нарича реактивно, а силата F_R, която го поражда – реактивна сила. Благодарение на реактивната сила космическите кораби извършват маневри в безвъздушното простронство. Посоката на реактивната сила е противоположна на посоката, в която изтичат газовете. Чрез соплото посоката на движение на газовете може да се изменя, което веднага променя посоката на реактивната сила и дава възможност да се управлява корабът.

Mexican Beef and Tortillas

ingredients

• 8 6-inch corn tortillas
• 1 17-oz. pkg. refrigerated beef pot roast with juices
• 1 14-1/2-oz. can diced tomatoes with green chilies
• 1 green sweet pepper, cut into strips
• 1 lime, cut into wedges
• Dairy sour cream (optional)
• Fresh cilantro sprigs (optional)

directions

1. Wrap tortillas in microwave-safe paper towels. Microwave on 100 percent power (high) 45 to 60 seconds or until warm. Cover; set aside.
2. Microwave beef according to package directions. Meanwhile, place undrained tomatoes in small saucepan; heat through.
3. Remove meat, reserving juices. Cut in slices. Serve on warmed tortillas with tomatoes and green pepper strips. Pass lime wedges, sour cream, and cilantro. Drizzle reserved juices.

Curried Beef and Rice

ingredients

• 1-1/2 cups water
• 1 large onion, chopped (1 cup)
• 1 medium carrot, chopped
• 1 tablespoon instant beef bouillon granules
• 2 to 3 teaspoons curry powder
• 1 clove garlic, minced
• 3/4 cup regular brown rice
• 1-1/2 cups cubed cooked beef (8 ounces)
• 1 cup frozen peas
• 1 medium tomato, chopped

directions

1. In a 2-quart saucepan stir together the water, onion, carrot, bouillon granules, curry powder, and garlic. Heat to boiling, then stir in rice. Cover and simmer for 30 minutes.
2. Stir beef, peas, and tomato into rice mixture. Cover and simmer about 10 minutes more or until rice and peas are tender. Makes 4 servings.

Easy Pot Roast

ingredients

• 1 17-ounce heat-and-serve beef pot roast
• 2 tablespoons minced shallots
• 1 tablespoon margarine or butter
• 2 tablespoons tarragon vinegar
• 2 cups fresh, pitted fruit cut into wedges, such as peaches, green plums, and red plums
• Hot cooked spaetzle (optional)
• 1 teaspoon snipped fresh tarragon

directions

1. Remove meat from package, reserving juices. In a large skillet cook shallots in hot margarine or butter over medium heat for 1 minute. Add pot roast; reduce heat. Cover and simmer about 10 minutes or until pot roast is heated through.
2. In a small bowl stir together reserved meat juices and tarragon vinegar. Pour over meat. Toss fruit over top. Cover; heat for 2 minutes more. If desired, serve with cooked spaetzle. Top with snipped tarragon. Makes 4 servings.

Salsa Swiss Steak

ingredients

• 2 pounds boneless beef top round steak, cut 1 inch thick
• 1 to 2 large red and/or green sweet peppers, seeded and cut into bite-size strips
• 1 medium onion, sliced
• 1 10.75-ounce can condensed cream of mushroom soup
• 1 cup bottled salsa
• 2 tablespoons all-purpose flour
• 1 teaspoon dry mustard
• Cornbread or Mashed Potatoes (optional)

directions

1. Trim fat from steak. Cut steak into 6 serving-size pieces. In a 3-1/2- or 4-quart slow cooker, place steak, sweet pepper, and onion. In a medium bowl, stir together soup, salsa, flour, and mustard. Pour over steak and vegetables in slow cooker.
2. Cover and cook on low-heat setting for 9 to 10 hours or on high-heat setting for 4-1/2 to 5 hours. If desired, serve with cornbread, or mashed potatoes. Makes 6 servings.

Spicy Beef-Noodle Bowl

ingredients

• 1 lb. boneless beef sirloin steak, cut in thin strips
• 1 Tbsp. cooking oil
• 2 14-oz. cans reduced sodium beef broth
• 1/3 cup bottled peanut sauce
• 1-1/2 cups medium egg noodles (3 oz.)
• 2 cups broccoli florets
• 1/4 cup bias-sliced green onions (optional)

directions

1. In Dutch oven brown beef strips in hot oil over medium-high heat. Add beef broth and peanut sauce; bring to boiling.
2. Stir in noodles; reduce heat. Simmer, uncovered, 4 minutes, stirring occasionally to separate noodles. Add broccoli; return to boiling. Reduce heat. Simmer, uncovered, for 3 to 4 minutes more or just until noodles are tender, stirring occasionally.
3. Divide beef and noodle mixture among four bowls. If desired, sprinkle servings with green onions. Serves 4.

Пиле с гъби в гювече

Пиле с гъби в гювече 


ПОРЦИИ: 5

ПРОДУКТИ:
750 г пилешко месо, сварено и обезкостено, 200 г ориз, 100 г краве масло, 150 г пресни (или консервирани гъби) нарязани на половинки, 100 г кашкавал, 10 г брашно, сол, черен пипер на вкус

ПРИГОТВЯНЕ:
Пилето се сварява и обезкостява. Ако са пресни гъбите се посваряват и се нарязват на половина. В пилешкия бульон се вари оризът( 1 ч.ч. ориз, 3 ч.ч. течност). В гювече се прави канапе от ориза, върху него се поставя пилешкото месо, след това гъбите и се покрива с настъргания кашкавал. Прави се сос от маслото, брашното и пилешкия бульон, сол и черен пипер на вкус. Приготвения сос се излива около канапето и се пече до омекване на кашкавала.

Дюнер

Дюнер 


ПОРЦИИ: 4

ПРОДУКТИ:
500-600 гр. пилешко месо
ЗА МАРИНАТАТА:
1 ч.л. канела
1 ч.л смлян карамфил
0,5 ч.л. смлян кардамон
0,5 ч.л. смляно индийско орехче
0,5 ч.л сумак (Rhus coriaria L.)
1-2 ч.л. чесън на прах
оцет
олио
ЗА СОСА:
лимонов сок
кисело мляко
майонеза
1 скилидка чесън

ПРИГОТВЯНЕ:
Нарежете пилешкото месо (гърди и бут) на равни парчета около 4-5 см.
Смесете канелата, карамфила, инд. орехче, кардамона, сумак и чесъна и поръсете месото.Разбъркайте добре и добавете 1 с.л олио и 1с.л оцет.Оставете на хладно 4-5 часа или поне 30 мин.
Печете месото в грилче или фурна до зачервяване от едната страна, обръщате парчетата и допичате.
Смесете половин кофичка кисело мляко 2-3 с.л майонеза 1-2 ч.л лимонов сок и счукана скилидка чесън.
Нарежете изпеченото месо на малки парченца, разпределете в порции залейте със соса и гарнирайте с пържени картофки и кисели краставички

TOTO CUTUGNO - PER TE PER ME PER LUI PER NOI 2008

TOTO CUTUGNO - PER TE PER ME PER LUI PER NOI 2008


http://vbox7.com/play:7b826b95

Toto Cutugno

http://vbox7.com/play:40c3bbb2

Toto Cutugno - Litaliano [Караоке]

Toto Cutugno - Litaliano [Караоке]


http://vbox7.com/play:630754b9

Защо кучетата и котките се мразят?

Враждата между най-популярните и обичани домашни любимци - кучето и котката, е епична и съществуват безброй митoве за причината й. Предлагаме ви още едно, до голяма степен логично, обяснения за това тяхно поведение.

Кучетата и котките имат различни обществени стилове и начин на живот. Кучето е социално животно, което живее в йерархично общество, докато котката води самостоятелен, независим, необвързан с други домашни животни начин на живот. Кучето е по-щастливо, заобиколено от приятели, в присъствието на друго куче или животно, с което може да си играе и да споделя обичта си. Котката се чувства истински доволна като единствен домашен любимец, усеща, че е господар на дома и не е нужно да дели вниманието и грижите на стопаните си. Поради тези разлики в поведението си, може двата вида домашни любимци да не се разбират помежду си, дори ако кучето първоначално е проявило приятелско отношение.

Когато едно кученце види котка за първи път в живота си, то реагира емоционално. В повечето случаи, то се спуска към котката с нагласата да опознае този нов приятел за игра. Но намеренията му не винаги са правилно разбрани от отсрещната страна. Обичайното на кучетата подушване при среща далеч не е приятно за котката. Друг важен фактор е размахването на опашка. При най-добрия приятел на човека това е явен знак за проява на радостен поздрав, щастливо вълнение. При писаните, обаче, помахването с опашка означава напрегнатост, раздразнение и готовност за нападение. Виждайки задаващо се към тях куче, размахващо опашка, побутващо ги с муцунка, котките се чувстват изнервени и заплашени, при което отвръщат на този приятелски опит за запознанство с агресия. И обратното - когато куче види как котката помахва с опашка, то го приема като покана за игра, което далеч не е вярно и така започват спречкванията.

Получило агресивно нападение в отговор на приятелски жест, кученцето приема, че котката не е подходяща компания, както за него, така и за стопаните, които се чувства задължено да пази. Подобно първоначално неразбиране води до омраза между видовете през по-голямата част, а дори и през целия им живот.

Ествествено, не е задължително това да се случва винаги. Много хора отглеждат котка и куче в дома си, като любимците съжителстват безпроблемно. Ако първите им срещи не завършат с битка, животните могат да се приемат едно друго като части от семейството и да се обичат и защитават като такива.

Чау-чау - пухкавото мече

Чау-чау е може би от най-запомнящите се породи кучета. Представителите са масивни и силни животни. С огромната си дълга козина, кучето напомня на плюшено мече, на което децата искрено се радват.

История

Породата води началото си от Китай, където векове чау-чау са използвани като помощници в лова на едър дивеч, а също и като деликатес, заради вкусното им месо. Били са ценени и често са стояли редом до имтераторски величия, обитава ли са дворци. По-късно са пренесени в Тибет и Манджурия, където се появява и друго тяхно предназначение - използвани са за пазачи и  в кучешки впрягове. В Европа се появяват около 1760г., първо в Англия. Били са настанявани в зоопарковете като редки и свирепи животни, поради лъвският им вид и намръщен поглед. В САЩ през 1890г. породата за първи път е представена официално на киноложка изложба, а няколко години по-късно се създават и клубове, посветени на чау-чау. Днес кучетата са разпространени по целия свят и са едни от най-популярните домашни любимци.

Характеристика на породата

Чау-чау е от групата на азиатските шпицове. Средно е по размери, въпреки че огромната козина заблуждава и кучето изглежда доста голямо. Достига до 50см височина, около 20-25кг тегло.

Отличителна черта на чау-чауто е синият език и почти изправените задни крака, благодарение на което походката му изглежда много горда. Главата му е голяма, широка и почти плоска, а муцуната - обемна и не много дълга. Обилното окосмение с къдрички зад главата го оприличават с лъв. Носът му също е голям, черен с широко отворени ноздри. Има ножицовидна захапка, която е изключително силна. Ушите му се поставени високо, стърчащи нагоре, с триъгълна форма и заоблени на върха. Очите са с бадемовидна форма, в тъмен цвят. Гръдният кош също е широк, а опашката се носи високо, плътно извита над гърба. Цветовото обагряне е разнообразно - кучето може да е черно, различни нюанси на кафявото, червеното и сивото, в редки случаи дори може да е бяло. Но винаги е в един цвят, никога в два или повече.

Качества

Това са кучета с уравновесен характер, много самостоятелни и независими. Ако не се обучат в ранна възраст има голям шанс да останат непокорни, много са своенравни. Много се привързват към стопаните си, поради което са и малко ревниви, трудно търпят команди от други хора. Чау-чау би избрал спокойствието и почивката пред игрите, затова и го предпочитат хора, държащи на тишината - като приятел, компаньон. Безстрашно, смело куче, идеално за пазач със своята жертвоготовност и настървеност при битка. Може да бъде идеалният бодигард.

Какви цветове вижда кучето

Ние, хората, имаме способността да виждаме всички цветове на електромагнитния спектър и да възприемаме всеки един от тях като отделен такъв. Някои животни обаче, като кучетата, не са способни да ги видят. Еволюцията позволява на хората и кучетата да развият най-подходящата за тях зрителна система. Ние разчитаме предимно на зрението си, то е най-силно развито в сравнение с другите сетивни органи. Денем се ориентираме по цветовете в заобикалящия ни свят. Кучетата, обаче, са били нощни ловци преди да бъдат опитомени като домашни животни. За намиране на храна, те не са се нуждаели да различават много цветове, защото така или иначе плячката се крие, като се слива цветово с околната среда.

Различни изследвания сочат, че светът на този домашен любимец е изграден от жълти, сини и сиви нюанси. Червените обекти се възприемат като жълти от кучето, зелените - като бели или светло сиви, белите - като синьо-зелени.

На следващите фигури е сравнено кучешкото зрение (фиг. 1) с човешкото възприятие на цветовете (фиг. 2) :

Цветове през очите на учето

Цветове през човешко око

Зениците и роговиците на кучешките очи имат различна структора от човешките. Пречупват по-малко количество светлина, което води до възприемане на ограничен брой цветове. Също така, при кучетата се наблюдава ограничено разпознаване на детайлите. Обекти, изградени от много малки частици, изглеждат размазани за животното.

Хората живеем в далеч по-колоритен откъм цветове и детайли свят, но това далеч не означава, че кучетата са онеправдани. За сметка на това, те имат инстинкти, чрез които разпознават движение, изострени слух и обуняние, които са в пъти по-силно развити от човешките и им помагат да се ориентират.

Шар-пей - китайското бойно куче

История

Шар пей е сред най-древните китайски породи, водеща началото си от преди 20 века. Открити са древни стенописи и произведения на изкуството, датиращи от 206 г. пр. н. е., изобразяващи кучета от тази порода. Наименованието си получават заради специфичната си кожа, наподобяваща щкурка. Китайците я наричат акулова кожа.

В началото представителите на породата са били значително по-едри, а предназначението им е било да участват в гладиаторски битки. Свободно висящата им кожа в излишък не позволява кучетата да бъдат захапани здраво. Имат всеотдаен характер, боен нрав и това ги прави идеални за двубои. За да се представят по-добре на арената, кучетата са били вбесявани до краен предел, а дори са им давани възбуждащи медикаменти, да дтанат по-агресивни.

В днешно време се срещат сравнително рядко в Китай и дори породата  е вписана в книгата на Гинес като една от най-редките в света. Възобновяването й започва в Англия, САЩ и Канада, където се полагат огромни усилия за развъждането на тези кучета. Също така те са едни от най-скъпите и специфично изглеждащи.

Визия

Шар пей има едро телосложение. Главата е голяма с плоско, широко чело. По челото и бузите има най-много бръчки. Муцуната е леко затъпена и сравнително дълга, а носната гъба е или черна, или с цвета на окраската на тялото. Езикът е със синкав цвят. Ушите са малки, подвити и насочени към очите, които са средно големи с тъмно оцветяване. Гръдният кош е широк, крайниците са силно замускулени, лапите са средно големи, заоблени. Опашката е високо поставена, дебела в началото си и изтъняваща към края. Носи се сърповидно извита. Цветовата краска на кучето може да е черна, в червените, златистите, кафявите и сивите нюанси, но винаги е едноцветна. Единствено цветът на лицето може да се различава малко, винаги е черно-сиво.

На размери достигат до 50см ръст и 20кг тегло.

Характер

Кучетата от тази порода са много самостоятелни, със силно развит интелект и неимуверна привързаност към стопаните. Добронамерени са по природа и лесно се подават на обучение. Славят се като едни от най-чистите кучета. Малките в ранна възраст свикват с хигиенните навици в домашна обстановка. Характерна особеност на женските представители е, че се разгонват през неопределен период от време, след като навършат 15 месеца.

Шар пей е отличен пазач, но също така и незаменим приятел поради силната му привързаност към деца.

Особености

Въпреки че са много умни и привързани към стопаните си, кучетата трябва да се възпитават много внимателно. Поради своята самостоятелност и приемането на един човек като господар, в началото може да отказват да се подчиняват на команди от други членове на семейството и се изисква време, за да свикнат.

Не обичат много водата и при всеки удобен случай избягват допир с нея.

Много са игриви, могат да се отглеждат в апартамент, но се изискват ежедневни разходки. Живеят до 10 годишна възраст.

Самоед - снежна красота

История

Самоедът е една от най-древните породи кучета. Заражда се в Сибир, където племето Самоеди използват животните за теглене на шейни през снежните преспи, за охрана, а дори и за "отопление", възползвайки се от пухкавата им, дебела космена покривка. Хората в племето са приемали кучетата за верни другари и са се грижели за тях като за част от семейството.

Породата се появява в Европа през 20-и век и бързо се разпространява по целия свят, поради уникалната си визия, напомняща полярно мече. Има сходен произход с шпица. Кучетата са познати като любимците на английския крал Едуард VII и кралица Виктория, а известният норвежки полярен изследовател Руалд Амундсен казва, че "никое домашно животно не е демонстрирало по-добре своята обич и привързаност към човека, както този питомен вълк".

Външен вид

Самоедът е среден по размер, с много хармонично и елегантно телосложение. Главата е масивна, а муцуната е издължена. Носната гъба е черна, в по-редки случаи кафява. Има силна захапка, а ръбът на устните също е в черен цвят. Краят им е леко извит нагоре, наподобяващ усмивка. Очите са черни. Ушите са високо поставени, стърчащи със заоблени върхове. Крайниците и шията са здрави, добре замускулени. Характерно за породата  е наличието на плътно подкосмие от меки и гъсто разположени косми, предпазващи кучето от студа. Окраската на козината е снежно бяла, може да се срещне и слонова кост.

По размер достигат до 50см височина и около 20-25кг тегло.

Дългата козина изисква редовно разресване и охлаждане през лятото.

Характер

Самоедът е много силно и енергично куче, с развито чувство за независимост. Лесно се поддава на обучение, но се изисква постоянство от страна на собственика, трябва да се стимулира както умствено, така и физически. Особено в ранна възраст, игрите с цел възпитание са задължителни. Има добродушен нрав и много силно се привързва към стопаните си. Проявява чудесно отношение към деца, като се радва искрено на тичането с тях, а те от своя страна едва ли биха могли да открият по-пухкав приятел.

Въпреки че се нуждае от много движение, самоедът може да се отглежда в апартамент, ако разходките навън са ежедневни.

Породи кучета с най-силна захапка

Захапката на всяка порода е различна по сила. Зависи от тренировката на челюстите, размерите на кучето и неговата агресия, което до голяма степен прави въпросът индивидуален. Озлобени кучета пазачи или такива, участвали в битки, естествено имат по-силни челюсти, защото са по-тренирани. Ако пък в кучето няма и помен от агресия, независимо каква е породата му, ако не му се е налагало да хапе - то няма да е развило мускулите си и силата отслабва.

Мощтността на челюстта се измерва в килограми на сантиметър. След изследвания от National Geographic са определени трите породи с най-силна захапка. Опитите се състоят в пускане на агресивни представители на породите срещу човек със специален ръкав и уред, измерващ силата.

Доказва се, че кучето с най-мощна захапка е ротвайлерът. Силната ножицовидна челюст и борбеният характер на животното го поставят на първо място сред породите. Около 150кг/см.

Второто място е за най-предпочитаното семейно куче - немската овчарка. Обичта, която проявява към децата, искрената всеотдайност към дома и отговорният характер на овчарката, подкрепено от силната захапка, я превръща в незаменим пазач. Около 110кг/см.

Въпреки славата на питбула като най-агресивно и опасно куче - той заема третото място соколо 105кг/см. Разликата с немската овчарка е минимална.

Излизайки от границите на породите кучета, съпоставени с други животински видове, по-мощни захапки имат следните животни:

- Нилски крокодил - 1100кг/см

- Водна костенурка - 460кг/см.

- Хиена - 450кг/см.

- Лъв - 315кг/см.

Смята се, че преди векове захапката на динозавърa T-Rex е била около 1500кг/см!

Канарчета – сладкопойните домашни любимци

Преди да си купите канарче, трябва да обърнете внимание на външния му вид и поведение. Перата трябва да бъдат гладки, чисти, добре подредени и покриващи цялото тяло. Голи участъци, изменения на краката или клюна не трябва да има. Областта под опашката трябва да е чиста, без зацапвания, сплъстени пера или следи от кръв. Здравото канарче подскача, чопли семена или друга храна, изглежда весело.

Обърнете внимание на чистотата в клетката. Застоялата, разхвърляна или мухлясала храна, наличието на много изпражнения, мръсната вода в поилката, могат да са предпоставки за развитие на болести, които да се проявят по-късно.

Ако сте решили да отглеждате канарчета, то в никакъв случай не ги слагайте в кръгла клетка. Идеалната клетка за тях е правоъгълна – 60 до 100 см. дължина, 37 до 50 см. широчина и поне минимум 60 - 70 см. височина. Разстоянието между телчетата на стената на клетката да са на 1,25 см. едно от друго. Клетката може да бъде и по-голяма, но в никакъв случай по-малка. Ако ще имате двойка канарчета, снабдете се с две клетки: неголяма единична за отглеждане на самеца през есента и зимата, и по-просторна предназначена за двойката птици. Ако имате възможност, устройте на канарчетата макар и неголяма лятна волиера на открито, например на балкона.

Опитът показва, че за да не се плашат и стряскат, канарчетата трябва да бъдат разположени на височината на погледа на човека. За да са здрави и в добро настроение, редовно почиствайте клетката. Сменяйте хартията на пода ежедневно и правете детайлно почистване ежеседмично. Това ще помогне да се предотвратят болести и паразити. Към стената на клетката се прикачат външни хранилки и поилки. Кацалките трябва да са с дебелина 1.4 – 1.8см, за да може птицата да се захваща стабилно. Най-добре е те да са от върба и с необелена кора. Кацналата птица не трябва да докосва пода с края на опашката си или с крилата си. Вратичките е желателно да са 3 или повече.

Канарчетата много обичат да се къпят. За ваничка можете да използвате плоска чинийка с диаметър не по-малък от 10 см. При домашните канарчета, както и при техните диви предци се е запазил определен годишен цикъл. Есенните и зимни месеци трябва да станат за домашните канарчета период на пълен покой след трудните за тях периоди на размножаване и линеене. На първо място, в късната есен и през зимата самците и самките трябва да се държат отделно едни от друг, а още по-добре в отделни помещения. Второ, птиците трябва да бодърстват от 7 - 8 часа сутринта до 5 вечерта. Ако оставяте птиците в осветена стая до късна вечер, ще предизвикате преждевременно линеене и влошаване на песента им. Често проветрявайте стаята в която живеят. Канарчетата са много чувствителни към битовата газ, и лесно загиват дори и при минимални количества във въздуха.

Веднъж годишно канарчетата линеят, обикновено през лятото. Линеенето продължава около 6-8 седмици. През този период се опитайте да защитите канарчето си от стрес и важни промени, тъй като те са много податливи към здравословни проблеми по това време. Давайте на птиците си по-качествена храна по време на линеенето. Ако имате червено канарче, се уверете, че има достатъчно каротин в храната му, за добър цвят. Ако обикновено мокрите семето със специални препарати направени за тази цел, това е прекрасно. Уверете се, че птицата ви има достъп до банята си всеки ден по време на линеене. Това е много важно за здравето на новите пера. Дори ако не ежедневно, поне 1-2 пъти в седмицата е задължително. Водата трябва да е студена, около сантиметър в чинията. Къпете ги рано през деня и махнете ваничката след около половин час. Никога не позволявайте на птицата да е мокра вечерта, защото мокри пера през нощта могат да я разболеят. Ако канарчето ви линее повече от 12 седмици, заведете го на ветеринар.

Познати са три вида канарчета – цветни, пойни и фигурни. Цветните канари са два вида – липохромни и меланинови. На липохромните канарчета основата на перата е бяла. При тях липсва меланин (тъмен пигмент) и цялото перо - мъхово и покривно е оцветено в един цвят. Меланиновите канарчета се характеризират с класически меланин, според който се разделят на четири основни реда: черен, ахат, кафяв и исабел.

Канарчетата от различните меланинови редове трябва ясно да показват различия в меланина, типичен за отделния ред. От своя страна класическият меланин се разделя на: основен щрихов меланин и рисунъчен меланин.
Цветните канарчета се делят на три групи според структурата на перата – интензивни, неинтензивни и мозайки.
Интензивните канарчета са с по-тесни и къси пера. Липохромът запълва цялото перо и цветът е с еднакъв интезитет.
Неинтензивните канарчета са с по-рехава перушина (по-широко и дълго перо). По периферията на перото липсва липохромно оцветяване и цветът към края става бял в липохромните и сив в меланиновите канарчета. Общото впечатление за цвета е, че той е по-светъл, а птицата изглежда като поръсена със скреж.
При мозайките структурата на перото е още по-широка, по-дълга и рехава.