понеделник, 31 октомври 2011 г.

вторник, 25 октомври 2011 г.

Култова сцена от Нощ в Роксбъри !

http://www.vbox7.com/play:c6538af3?r=google

Една нощ в Роксбъри

http://joke.bg/edna-noshch-v-roksbri

неделя, 23 октомври 2011 г.

За популярността на чехлите

Във всяко време хората гледат на модата по различен начин - веднъж обръщат внимание на дрехите, друг път - на шапкит или шаловете, после на бастуните или чадърите.

Естествено че идва времетто и на обувките - високи, ниски или на платформи - разни хора, разни желания.

Първо бяха джапанките, след това ботушите Uggs и обувкитеCrocs, ще дойде моментът и на модели, за които не сме помисляли.

Всички те са отговаряли на необходимостта на потребителите да носят нещо модерно и същевременно удобно.

Сега идва редът на нещо доста познато, но преди всичко като домашен аксесоар - чехлите като обувки.

От сайта shoemall.com отчитат, че през празничния сезон един от най-продаваните продукти са били... пантофите.

За нарастващата им популярност допринася фактът, че те също еволюират и сега повечето са с гумени подметки.

Самите пантофи се изработват от солидни материи като варена вълна, което моментално ги превръща в нещо здраво и стабилно.

А пък дрънкулките по тях като ресните и пискюлите, ги правят модерни и много, много актуални.

Всичко това кара хората все по-често да излизат навън по пантофи, но при положение че не вкарват уличната “чистота” в домовете си.

Обувки и чанти - важната част от дамския гардероб

Оказва се, че дрехите, в подходяща комбинация с обувки и чанта, отдавна вече са най-важната част от дамския гардероб.

Чантите и обувките се превърнаха в нещо като почерк - те са демонстрация на нашето благосъстояние и стил. А пък самите дамски обувки са особено важни - те не са просто вещ, която пази краката.

Ако не бяха кристалните пантофки, Пепеляшка все още щеше да мете камината, а красивият принц щеше да е насред тежък развод с една от доведените й сестри.

Чантите Hermеs Faubourg-Express могат да се видят още на картините на Тулуз-Лотрек. Стилът на тази епоха в някои отношения не е престанал да бъде актуален, особено когато е пречупен през погледа на наистина далновиден дизайнер като Емил Ерме - той създава Kelly Bag за Грейс Кели, а Роми Шнайдер и Катрин Деньов също са поклоннички на марката.

Митичните произведения на Hermеs продължават да пътешестват из света, а страстта, с която са направени, се отразява и на всяка стъпка - независимо дали пътешествието е по работа или за удоволствие.

3-5-8 - Игра

Правила

Всеки играч има предварително определено „задължение“ за броя ръце, което трябва да направи. Задължителните ръце са 8, 5 и 3. Чрез жребий се определя кой от играчите ще прави съответно по : 8, 5 и 3 ръце.

Играчът, който трябва да вземе 3 ръце раздава картите като първо се дава на играча който е на 8, след това на този който е на 5 и накрая на него си (обратно на часовниковата стрелка). При всяка обиколка слага по една карта за талон*, докато талона не стане с 4 карти. Останалите се раздават на играчите и трябва да станат общо 16 карти.

Човека, който е на 8 обявява коз (боя измежду пика, купа, каро, спатия и без коз). Ако и четирите бои са му по 4 има право да види талона, преди да каже коз. Ако обаче има тегли при виждането на талона загубва това си право. След като се обърне талона има право да замени своите карти с отделените за талон.

Човека, който е на 8 играе произволна карта. Следващият играч (обратно на часовниковата стрелка) (който е на 5) играе карта от същата боя или ако няма цака (с боята, която е казана за коз. Ако няма играе произволна друга карта. Всяка ръка се печели от най-силния коз или от най-силната карта в цвета, ако не е игран коз. Силата на картите в низходящ ред е: A,,K,Q,J,10,9,8,7,6,5,4,3,2. Спечелилият ръката играч, играе следваща карта.

Качването е задължително. Ако нямата сте задължен да цакате. Ако играча преди вас също цака, но вие нямате по-силен коз не е задължително да пускате такъв. След като всички 16 ръце са изиграни, резултатът и задълженията се сравняват. Играчите спечелили повече ръце от „задължителните“ са „+“, докато тези, които не са достигнали задължителния брой ръце – са „-“.

-талон 4 допълнителни карти.

Последващо раздаване и замени

„Задълженията“ – се предават обратно на часовниковата стрелка. Човекът, който е на 3 раздава картите както в началото. Човекът, който е на 8 обява коз, след което се извършват „замени“:

Всеки играч, който е бил „+“ в предишната игра, дава по една карта за всяка своя допълнителна ръка на следващия играч (обратно на часовниковата стрелка), който е бил „-“. Играчът трябва да върне своята най-силна карта от съответния цвят или да даде най-слабата, ако няма по-силна от предадената карта, ако не разполага с по-силна карта от този цвят.
Ако 2 играчи са „+“, пръв прави замяна този с по-голямото задължение.
След като замяната е извършена, човекът който е на 8 заменя свои карти с талона.

Играта продължава с горните правила.

Край на играта

Играчът, който стигне пръв до +21 (сума от всички игри) печели играта.

Космически мисии

Аполо - програмата на NASA за приземяване на човек на Луната.

Целта на програмата Аполо е била да приземи човек на повърхността на Луната. Учените са били ангажирани със задачата да създадат ракета с достатъчна мощност, която да достигне до Луната и космически кораб, който да стигне до лунната повърхност и да се върне обратно. За програмата Аполо е създадена гигантската ракета Saturn V, която е една от най-мощните, създавани досега. Тя е изключително успешна, с 13 старта без произшествия, дори по време на нейните тестове. Saturn V служи за извеждане на кораба Аполо в орбита около Земята, а оттам третата и последна степен на ракетата създават достатъчна тяга за придвижване на кораба по траектория до Луната.

Три основни компонента съставят космическия кораб Аполо. Астронавтите се намират в командния модул. Към него е свързан сервизния модул, в който се намира главния двигател на кораба. Модулът снабдява с електричество кораба и контролира животоподдържащите системи. При завръщането на Земята сервизния модул се изхвърля, а астронавтите се завръщат със командния модул.
Третата част на кораба е лунния модул. Този модул служи за превозване на астронавтите до повърхността на Луната и е място, където те могат да пребивават, докато са на лунната повърхност. Модулът е с малък обем и вътре могат да се поберат само двама астронавти. Мястото не е достатъчно дори за поставяне на седалки и там астронавтите стоят прави.

Първата мисия е наречена Аполо 1. На 27 януари 1967 г. в 6:30 часа, след около 5 часа закъснение и проблеми, от искра в кораба избухва пожар и мигновено пламъците обхващат близките отделения. Екипажът на кораба, състоял се от трима души, загива. Истинската причина за искрата, довела до този пожар, не е открита. Може би причината за тази трагедия се крие в комбинация от няколко обстоятелства: обогатената на кислород атмосфера, лесно запалимия материал на вътрешното обзавеждане, и огромното количество открити електрически кабели, които са потенциални източници на електрически искри. След този пожар са направени множество промени в дизайна и изработката на следващите кораби от серията Аполо. Повечето от тези промени са подложени на тестове в непилотираните мисии Аполо 4, 5 и 6. Големите усъвършенствания, и на командния модул в частност, и на процесите по подготовка за полета, доказват неговата сигурност. Командният модул запазва своето отлично състояние през останалата част от програмата Аполо, с изключение на Аполо 13.

Мисиите след Аполо 1 до Аполо 7 са без екипаж. При тях се извършват тестове на всички системи от космическия кораб.

На 11 октомври 1968 г. е изстреляна мисията Аполо 7 с трима души на борда. Това е първата пилотирана мисия от програмата Аполо. За единадесет дни Аполо 7 извършва 163 обиколки около Земята и изпробва маневри, които ще се използват в лунните мисии. По време на тази мисия за първи път се предава директно телевизионна картина от космоса, с което NASA печели подкрепата на обществеността и правителството за следваща мисия до Луната, която се осъществява от Аполо 8, няколко месеца по-късно. В края на мисията корабът напуска своята орбита около Земята и навлиза в атмосферата, а капсулата с с екипажа се приводнява в Атлантическия океан.

Първоначално замислена като друга мисия на орбита около Земята, подобно на Аполо 7, целите на Аполо 8 се променят, за да се покаже надмощието на САЩ в надпреварата с Русия в развитието на космическата техника и по-специално за първото стъпване на човек на Луната. Използвайки мощността на ракета Сатурн V, Аполо 8 е изстреляна на 21 декември 1968 г. и е първата пилотирана мисия, достигнала до орбита около Луната. Астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс са първите астронавти, пътували до Луната и видели нейната тъмна страна. На Бъдни вечер Аполо 8 предава телевизионна картина, показваща изгряването на Земята на лунния хоризонт. По време на мисията се извършват проверки на траекторията на курса и операциите за придвижване до там и обратно и се тестват летателните данни на командния модул за лунните мисии.

Аполо 9 е изстреляна на 3 март 1967 г. с трима астронавти на борда: Джеймс Макдивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт, и е първият генерален тест за приземяване на Луната. Това е първият полет с цялото оборудване, необходимо за приземяване на лунната повърхност. През 152-те обиколко около Земята астронавтите отделят лунния модул и след това отново го захващат към командния модул в условия, наподобяващи тези около Луната, симулирйаки по този начин приземяване с лунния модул.

Преди първото стъпване на човек на Луната е имало още един полет – Аполо 10. Мисията Аполо 10 е изстреляна на 18 май 1969 г. и е цялостна постановка на Аполо 11, но без приземяване на лунната повърхност. Мисията е втората на орбита около Луната и първото пътешествие до Луната с космическия кораб Аполо. Докато са в орбита около Луната астронавтите Томас Стафорд и Юджийн Кернан освобождават лунния модул и се спускат с него на 14 км. над лунната повърхност, след което се завръщат на кораба. Извършват тестове в лунното гравитационно поле, чиито резултати показват, че хората вече са готови за безопасно приземяване на Луната. По време на полета Аполо 10 предава за първи път цветна телевизионна картина от космоса, позволявайки на зрителите да видят Земята така, както никога преди.

Аполо 11 е първата мисия до повърхността на Луната с трима астронавти на борда – това са Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс. След тридневно пътуване корабът достига Луната и се движи в орбита около нея. След 12 обиколки лунният модул се отделя и се приближава до лунната повърхност с Армстронг и Олдрин на борда и се прилуняват в района на Морето на спокойствието. Първата стъпка на човек на друго небесно тяло е направена на 20 юли 1969 година от Нийл Армстронг на повърхността на Луната. Малко по-късно на лунната повърхност стъпва и Олдрин и двамата остават на повърхността повече от два часа. След вземане на образци от Луната те се завръщат с лунния модул до космическия кораб и оттам поемат към Земята. Това е и първото завръщане на астронавти на Земята от друго небесно тяло. Аполо 11 изпълнява своята главна цел - извършването на лунно приземяване и завръщане на Земята - проправяйки път за следващите лунни мисии Аполо.

Няколко месеца след историческото стъпване на човек на Луната с Аполо 11, към Луната на 14 ноември 1969 г. се отправя Аполо 12 за провеждане на географски и други научни изследвания. Астронавтите Чарлз Конрад и Алан Бин се спускат на повърхността, докато Ричард Джордан остава в командния модул на орбита около Луната. Компютрите безпогрешно водят лунния модул до мястото за приземяване в Океана на бурите на 19 ноември, близо до апарата Surveyor 3, който е кацнал на Луната през април 1967 г. Астронавтите вземат образци от почвата и скалите и поправят части от апарата, за да се използва за бъдещи изследвания. За учените на Земята е интересно да научат как се отразява дългото излагане на техните инструменти в неблагоприятната лунна среда, което ще е от полза при планирането на бъдещата лунна база. За съжаление, при тази мисия телевизионната камера, която е трябвало да покаже гледки от Луната, се поврежда в първите пет минути след директното излагане на интензивната слънчева радиация.

След Аполо 1 NASA преживява втори провал с 13-тата космическа мисия по тази програма. Изстреляна на 11 април 1970 г. с астронавтите Джеймс Ловел, Джон Суиджърт и Фред Хейс на борда, Аполо 13 претърпява злополука по пътя си към Луната. Два дни след началото на мисията експлозия на кислороден резервоар поврежда кораба и предизвиква прекъсване на електричествот, като поставя живота на астронавтите в опасност. На 360 000 км. от Земята астронавтите осъзнават, че тяхното приземяване на повърхността на Луната е невъзможно, а възможността за завръщането им живи на Земята граничи с чудо. Инженерите на NASA решават да се използва лунния модул като спасителна лодка, тъй като той е останал незасегнат от експлозията. Заобикаляйки Луната и ускорен от нейната гравитация, с максимално пестене на енергия, корабът успява да се върне на Земята с невредим екипаж.

Аполо 14, третата мисия за приземяване на Луната, е изстреляна на 31 януари 1971 г. При тази мисия астронавтите Алан Шепард и Едгар Митчел изминават по повърхността на Луната около 4 км, отдалечавайки се на 1450 м. от лунния модул. По време на двете разходки по повърхността се правят много изследвания и са събрани 42 килограма образци от лунната почва и скали.

Четвъртата успешна мисия за приземяване на човек на Луната е Аполо 15, изстреляна на 26 юли 1971 г. от космическия център Кенеди. На 30 юли лунният модул с двама астронавти, Джеймс Ирвин и Дейвид Скот, се приземява в подножието на Апенините, високи 4572 м., до пролома Хедли, широк около километър и половина и дълбок около 400 м. Астронавтите правят три разходки по лунната повърхност - на 31 юли, на 1 и на 2 август. и посещават кратера Хедли. За първи път в експедицията за придвижване по повърхността на Луната се използва самоходен луномобил, с който е изминато разстояние около 27,2 км., а събраното количество образци е 78,6 килограма.

Началото на Аполо 16 е на 16 април 1972 г. Мисията е сходна с предишната и е с продължителност 11 дни.
Аполо 17 е последната от мисиите по програмата Аполо. Изстрелян на 7 декември 1972 г., корабът достига до Луната на 11 декември и лунният модул, с двама души екипаж, се приземява на повърхността. Там астронавтите в течение на 3 дни изминават разстояние от по 35 км. на ден, отдалечавайки се на около 7,8 км. от лунната база. Събрани са общо 110 кг. лунни камъни и лунна почва.

Програмата Аполо демонстрира ефективните геоложки изследвания на човека в неприятелската среда на друго космическо тяло. Повече от 60 научни експеримента са извършени на лунната повърхност и 30 в орбита. Събрани са общо 381,7 кг. лунен материал. В допълнение, направени са почти 30 000 снимки с висока резолюция от орбита около Луната и на нейната повърхност.

Отглеждане на зайци

Едно от най-популярните домашни животни, отглеждани в живия кът на двора, е заекът

Негов прародител е дивият заек подземник (дивата куникула), който е много далечен родственик на обитаващия сред природата у нас див европейски заек. Смята се, че заекът подземник е одомашен за първи път в Китай (IV век пр.н.е.), а по-късно и в Испания (I век пр.н.е.). Някога в Испания дивите зайци подземнци се затвърдили толкова много, че започнали масово да унищожават посевите, зеленчуковите и овощните градини. Това дало повод на древните римляни, стигнали тогава до Испания, да я нарекат "зайча страна". По това време заешкото месо и особено зародишите (неродените още зайчета) били любимо ястие от трапезата на знатни особи. По тези причини започнали да отглеждат живи зайци в определени пространства, където те се размножавали. Това било началото на одомашняването им. И днес заешкото месо се цени много, тъй като е сочно, лесно смилаемо и с високи вкусови и диетични качества.

Отглеждане

Зайците могат да се отглеждат на открито (във волиери или клетки) и на закрито (в клетки). При домашни условия клетките трябва да се поставят в сухи помещения или навеси, по възможност с югоизточно изложение. Зайците не обичат течение. Най-подходящи за отглеждане са металните клетки с решетъчен под, върху който се поставя дървена скара, за да почиват животните. Клетките се разполагат на 1 ред или етажни на няколко реда. Под пода се поставя метална тава за събиране на екскрементите. Размерите на клетката обикновено са 60х60х45 см.

Хранене

Препоръчва се зайците да се хранят с фабрично гранулиран фураж, който съдържа всички необходими хранителни съставки. При липса на гранулиран фураж в дажбата се включват зърнени храни (овес, пшеница, ечемик, царевица) и по-малко зърнено-бобови (соя, грах, фий, леща). Зайците обичат варени картофи, смесени с пшенични трици, царевична ярма или обезмаслено мляко. Към дажбата трябва да се добавят храни, богати на витамини от групата В. През лятото трябва да им се дава зелен и сочен фураж, престоял няколко часа след окосяването (за да изсъхне, тъй като получават опасни подувания), а през зимата - изсушено детелиново, люцерново или ливадно сено, моркови, цвекло и др. Вода се дава на воля.

Размножаване

Половата зрелост на зайците настъпва след 3-месечна възраст, но при различните породи варира. За разплод обаче се пускат зайци, навършили 4-6 месеца. Мъжкият се използва за разплод до 1,5-2-годишна възраст, а женската - най-много до 3-4-годишна възраст. Размножителната способност на домашните зайци продължава до 6-годишна възраст.

За оплождането на 6-8 женски заека е необходим един здрав и силен мъжки, който не трябва да се допуска повече от 2 пъти дневно (сутрин и вечер). Оплодената зайкиня обикновено не допуска мъжкия за повторно покриване. На женската трябва да се осигури родилно сандъче, застлано със сено и кръгъл отвор отпред за влизане и излизане. В него няколко дни преди озайчването зайкинята оскубва от козината си меки косми, с които дооформя гнездото и след раждането покрива новородените. Бременността продължава около 30-32 дни. Раждат се 5-10 голи и слепи зайчета, и то най-често през нощта. Бозайният период е около 35-40 дни. Към 5-ия-7-ия ден тялото на малките се покрива с козина, а на 8-ия-10-ия ден те проглеждат и започват да пълзят. След 20-24 дни от раждането започват за ядат от храната на възрастните. Когато се отбият, препоръчва се на майката да се осигури 1-2-седмична почивка, преди да се заплоди отново. Продължителността на живота на зайците е около 8 години.

Първите исторически сведения за създаване на подори зайци датират от VIII век, но най-голяма селекционна работа е извършена през XIX век. Днес се наброяват над 60 породи домашни зайци, обединени според характера на получената продукция в породи за месо (белгийският великан, бял великан, бял новозеландски заек, калифорнийски заек и др.), породи за кожа (рекс, тюленов заек и др.), комбинирани породи за месо и кожа (чинчила, виенски син заек и др.), породи за вълна (ангорски заек, бял пухов заек и др.).