Тарантула - нестандартен домашен любимец

Обща характеристика:

Тарантулите (Theraphosidae) са видове паяци, които не се срещат по нашите земи. Семейство Theraphosidae включва над 800 вида тарантули, разделени в 12 под семейства (формално 13) и 113 рода. Те  са ценни заради отровата си. В света на паяците те са гиганти. Цялото им тяло е покрито с къси блестящи косъмчета наречени setae. Украската им е от кобалтово синя до сива или тъмно кафява, понякога и черна. С размери от 9-10 до 17-23 сантиметра, макар тялото ѝ да не е по-голямо от 10 сантиметра. Останалото се пада на краката.Мъжките обикновено са по - малки от женските.

Продължителността на живота им е  от 25 до 40 години, но това зависи от пола на паяка. Мъжките живеят 1-1,5 години след достигане на полова зрялост, която настъпва около 2-3 години след излюпването, а женските живеят средно 10- 15 години след достигане на полова зрялост.

Както е известно, паякът има 8 крака, но въпреки това притежава 6 чифта крайници. Но от тях само 4 чифта са крака, другите два  формират “устните инструменти”, състоящи се от един чифт отровни зъби, наречени хелицери, и един чифт пипала, с които паякът опипва обкръжаващата го среда и придърпва храната. В края на всеки крак се намират 2 малки нокътчета, които както при котките могат да се изваждат и прибират. С тях и много фини косъмчета, тарантулите могат да се катерят добре. Мъжките екземпляри имат на предния чифт крака малки кукички, с които да задържат отровните зъби на женските животни при чифтосване.

Освен косъмчетата покриващи тялото, някои тарантули имат плътно покритие от дразнещи косъмчета (около 10 000 на квадратен милиметър), наречени уртикарни, които понякога използват за защита от враговете си. Тези косъмчета са бодливи, и дразнят, но не съдържат отрова. При хората предизвикват възпаление на очите, носа, кожата и най- опасното – дробовете и въздушните пътища , ако бъдат вдишани. В края на задната част на тялото при всички тарантули се намират 4 паяжинни брадавици - 2 големи и 2 малки. С тях животното плете паяжини и пашкули за малките си или плячката. Отровата на тарантулите не е опасна за човека. Тарантулите са сред най-тежките паяци — 80 грама.

Срещат се в тропичните до умерените райони в Южна и Централна Америка, Мексико, югозападните Американски Щати, Азия, Южна Европа, Африка и Австралия. В Южна Африка понякога са познати като бабун паяци. Те не плетат паяжини, а улавят плячката си като я преследват и парализират с отрова. Тарантулата има осем очи — две отпред и по две отляво, отдясно и на гърба.  Ухапването от тарантула може да бъде сравнено с ужилване от оса или пчела. Тарантулите се делят основно на земни и дървесни видове. Ако сте начинещи в отглеждането на тарантули, ето някои подходящи видове: Чилийска роза (Grammostola rosea), Мексиканска червеноколенеста (Brachypelma smithi), Мексиканска огненокрака (Brachypelma boehmei) и Хондураска къдравосоместа (Brachypelma albopilosum). Те са препоръчителни, защото са от най-спокойните и слабо отровни видове. Подходящи за отглеждане са женските, защото живеят по-дълго време от мъжките, а и често мъжките правят повече опити за бягство в стремежа си да намерят женска.

Хранене:
Тарантулите главно се хранят с безгръбначни и дребни насекоми — скакалци, бръмбари, други паяци, като щурци, хлебарки, ларви на бръмбари, червеи и др. За по-големите тарантули са подходящи и мишки, гущери и тн. Не пускайте при паяка повече от 1-2 насекоми наведнъж, и едва след като ги изяде му давайте още.

Терариум:
Най-подходящият материал за терариума е от стъкло, затворен от всички страни. Лесно се почиства и можете да наблюдавате вашият любимец от всички места. Отгоре или отстрани на терариума се прави вратичка, която тарантулата неможе да отвори и да избяга. На тавана или на някоя от страните се оставя вентилационен отвор покрит със здрава мрежа - тарантулите са достатъчно силни да разкъсат слабата мрежа. Дървесните видове се нуждаят от по-високи терариуми - оптималните размери за тях са 30х20х40 (д/ш/в). За земните видове е достатъчен терариум с размери 30х20х20 (д/ш/в). Почвата в терариума трябва да задържа влага, необходима за влажността на въздуха, да не гние и да подтиска образуването на гъбички и размножаването на вредни бактерии, да се отцежда лесно и да не се заблатява, да се приготвя лесно. Може да се използва - торф, торфен мъх, парченца кора, стерилизирана листовка и почва за цветя, пясък - в различни пропорции. Торфът и торфеният мъх са най-добрите материали за дънна покривка. Пясъка се размесва с почвата за дренаж, а парченцата борова кора се използват за запазване на структурата на почвата и задържане на влага. Дебелината на почвата в терариума зависи от вида тарантула, който отглеждате. Тя може да бъде от 4-5 до 10-15 см, като при дървесните видове почвената покривка е по-скоро символична. Оптималната влажност на въздуха в терариума е 70-75%. Понеже тарантулите са тропически животни се нуждаят от висока температура - 22-30°С, която през нощта да пада с няколко градуса. Тарантулите не обичат светлината - те са предимно нощно активни животни и тя ги дразни. Терариумът трябва да се постави на място, далече от прозорци и в никакъв случай на слънчева светлина. Тарантулите се нуждаят от плитка и широка паничка с вода, която трябва винаги да е пълна. В паничката трябва да поставите камъчета или парченца дърво, за да не се давят щурците, които сте пуснали за храна на паяка.

Strategy in the global economy

http://www.anno1777.com/index.php?i=213947

Sold standards for testing WPC - Products (decking, siding....)!

Sold standards for testing WPC - Products (decking, siding....)


DD CEN/TS  15534-1: 2007/9
DD CEN/TS  15534-2: 2007/9
DD CEN/TS  15534-3: 2007/9
EN 477
EN 310 
EN 789
EN 317
.......................


Information: anatoli1606@abv.bg

Как се пише резюме/ How to write resume

Изготвяне на резюме




Всяка съкратена версия на по-обширен изходен текст, която в сбит вид предава основните моменти от съдържанието му, се нарича резюме.

1. Резюме може да се прави на всякакъв текст и съответно на откъс от текст, стига той да е в проза и да е достатъчно дълъг, за да позволява съдържателно и изразно съкращаване. Може да се изготви резюме на уводна статия или новинарско съобщение от вестник, урок от учебник, на глава или раздел от научна монография, на откъс от научнопопулярна публикация в списание, на инструкция за употреба на някакъв уред и т.н. Може да се резюмират и произведения на художествената проза, както и устни разкази, фолклорни приказки, легенди и др.

2. Основната цел на резюмето е накратко и обобщено да пресъздаде съдържанието на изходния текст, като представи това съдържание в ограничен словесен обем.
Доброто резюме се стреми сбито, но ясно и достоверно да представи общата тема на първоизточника и евентуално основните и подразделения. В резюмето не се включват никакви съдържателни подробности, маловажни тематични разклонения, детайли от описанията на обектите и други подобни отклонения от основната тематика.
Резюмето не се нуждае от специални уводни и заключителни части. Изложението му в сбит вид представя важните съдържателни компоненти от първоизточника, като най-често ги предава в същия ред. Възможно е обаче подредбата на смисловите единици да е по-различна в сравнение с последователността им в изходния текст.
Трудно е да се каже какъв е оптималният обем на едно резюме. Дължината на резюмето зависи както от обема на резюмирания текст, така и от целите на резюмирането. По принцип резюмето трябва да е значително по-кратко от първоизточника, за да има смисъл съставянето му.
От резюмето трябва да може набързо и в общи черти да се получи информация за съдържанието на първоизточника.
Резюмето задължително съдържа ясна формулировка на темата на изходния текст и кратка информация за нейното разгръщане. 

3. Резюмето има няколко типични езикови характеристики:
изказът е сбит, немногословен;
основните глаголни форми са в изявително наклонение, сегашно време;
словесното оформление на резюмето се осъществява предимно със свои думи, но могат буквално да се възпроизвеждат собствени имена, цифрови данни, термини и други елементи от изходния текст, без които съдържанието му не може да се предаде достоверно;
не се допускат никакви индивидуални съкращения на думи и изрази, а могат да се използват само общоприетите;
между отделните смислови части е задължително да има мотивирана връзка.

freesportsbet

FSB

http://www.freesportsbet.com/anatoli1606.html

Име и съдба - Психология

 Между името на човека, неговия характер, здравето и съдбата му съществува здрава връзка. Та нали името не е просто комбинация от букви или звуци, това е човешкото "АЗ". И е твърде важно, човек да чувства, че името му приляга, че е неотменима част от него самия. Дори най-претенциозният или скептично настроен човек, избирайки име на детето си, подсъзнателно се старае то да бъде красиво, съзвучно с фамилното име, да не изглежда недодялано и да не предизвиква насмешки. Ние общуваме чрез имената си и тяхното звучене влияе на отношението на околните към нас самите.

    Звуци и значение 
   От древни времена давайки на новороденото име на светец, преди всичко обръщали внимание на това, какво означава то: Валери - бодър, силен, Борис - славен в борба, Николай - победител, Евгений - благороден и т.н. Но върху подсъзнанието по-силно въздейства звуковият образ на името, отколкото неговото значение. Нито при формирането на личността, нито при установяването на взаимоотношенията с околните участва значението на името. Случва се, хората да отговарят на името си. Но има и мнозина, които нямат нищо общо със значението на името, което носят.

   Тайно и явно
   Отдавна хората са забелязали необяснима връзка между името и съдбата. На новороденото се давали две имена. Едното било кръщелното име и него пазели в тайна, а другото било за всекидневна употреба. Нерядко самото дете не е знаело първото си име почти до своето пълнолетие. И в наши дни се случва свещеникът да не намери сред имената на християнските светци името, което са избрали родителите, и кръщава детето с друго име, близко по звучене. В това няма нищо страшно - при формирането на личността на човека участва само името, което детето чува хиляди пъти, ден след ден. Именно многократното повторение на едни и същи звуци въздейства както на неговото подсъзнание, определяйки характера му, така и на възприятието на околните, влияейки на тяхното отношение към този, който носи дадено име.

  Меко и твърдо
  Имената като емоционални дразнители могат да се разделят на няколко групи. Меки, мелодични, лесни за произнасяне: Михаил, Васил, Ана. Твърди: Димитър, Николай, Лидия, Яна. Неутрални - въпреки че някои от тях имат по няколко съгласни подред, се произнасят без затруднения: Ирина, Зоя, Виктория, Клара, Петър, Антон. Едни от имената звучат ласкаво и извикват приятни чувства. Други, напротив, са стегнати и пораждат вътрешно напрежение. От "музиката" на името в немалка степен зависи първоначалното отношение на околните към носителя на името. Разбира се, впоследствие то може да се промени, но самото име - неприятно звучащо или трудно произносимо - със сигурност ще наложи свой особен отпечатък върху характера на човека. Твърдите имена формират у детето силна воля, твърд характер. То е настойчиво, упорито, стреми се на всяка цена да постигне своето. Децата с неутрални имена имат качества, присъщи и на твърдите, и на меките имена. Те са волеви, упорити, настойчиви, но се поддават на външно влияние.

   Презиме, фамилия
   Характерът на човека зависи и от това как името му се съчетава с неговото презиме или фамилия. Има трудно произносими съчетания, които пречат на общуването - човек е нащрек, дали няма да сбъркат името му, фамилията му, поставяйки го в неловко положение. Затова към твърди фамилии или бащино име е по-добре да се подбират меки имена и да се избягва натрупването на съгласни звуци. И обратно, ако фамилията или бащиното име е с меко звучене, името е по-добре да бъде твърдо, за да го защитава от жизнените несгоди, понеже мекото звучене на презимето или фамилията може да формира безволие, безхарактерност, вялост. И ако характерът на Димитър, Николай е прекалено твърд, неотстъпчив, дори жесток, фамилията ще неутрализира или смегчи негативността.

   Годишно време
   Детето, родено през зимата, е напористо, талантливо и умно, не се щади, когато работи, и затова бързо прави кариера. Зимата го е наградила с твърд характер, закалявайки го от първите дни на раждането му и заставяйки го да се бори за съществуване, нали на "зимното" бебе се налага да понася повече трудности, неудобства, дискомфорт. Зимата го укрепва физически и духовно, формира у него борбеност. Но в личния си живот то не винаги е щастливо, тъй като такъв човек е избухлив, властен, раним и дълго помни обидата. На зимните деца следва да се дават меки имена, неутрализиращи негативните качества на характера, смегчаващи твърдия им нрав, с който ги е дарила суровата зима.
   "Пролетните" деца физически и морално са по-слаби от другите. Те са непостоянни като пролетта, променливи, противоречиви. Нерешителни са, много обидчиви и чувствителни. Те обаче са талантливи в областта на изкуството, артистични са и имат добро чувство за хумор. Неувереността им пречи да станат лидери.Те не обичат промените и панически се боят от неизвестността. Упорити и себелюбиви, не се поддават на ласкателства. "Пролетните" деца трябва да носят твърди имена, за да могат поне в известна степен да бъдат защитени от жизнени неприятности и да им се помогне да си изградят решителност и воля.
   "Летните" хора са широки натури, рискуват, кариерата за тях не е на първо място. Лятото им влияе благотворно, те лесно се адаптират към реалността. Но от друга страна, лятото не им дава възможност да се закалят физически и морално. Оттук идва тяхното малодушие, безхарактерност, излишната доверчивост, изобщо лесно може да им се влияе. Тяхната избухливост и прекалена чувствителност им вредят. Те са горди, смели и настойчиви при достигане на целите си, но леко могат да бъдат преубедени. Затова на летните деца следва да се дават твърди имена, дори ако презимето или фамилията също са с твърдо звучене (Николай Димитров, например).
   Есента дарява децата със сериозност и обстоятелност. Те са уравновесени, решителни и пресметливи. Човек трудно може да ги отвлече от набелязания път, те не се поддават на влияние, винаги знаят какво искат." Есенните" деца рядко създават конфликти в семейството, ценят добрите отношения. Могат да носят всякакви имена.

   Роднините
   Не трябва да се назовава сина с името на бащата, а дъщерята с името на майката: родителите няма да имат съвместимаст с порасналите си деца, те няма да се разбират. Освен това, момченцата, чието име повтаря презимето или фамилията им, са с избухлив характер, неустойчива нервна система. Всяко дете наследява от родителите си някакви черти на характера, не винаги те са най-добрите, и при това повторение те се усилват.

   Променена участ
   Понякога човек усеща несъответствието на своето име и изпитва вътрешен дискомфорт, когато го чува. И няма нищо страшно, ако смени името си. Днес това е практика в Израел: на децата дават временни имена, а след като навършат пълнолетие, те сами могат да си изберат име. Дори зрели хора сменят името си, понякога и фамилията, затваряйки по този начин страницата на миналия си живот, те започват на нова страница. При много от тях съдбата им се сменя кардинално, което се свързва преди всичко с психологическата готовност на човека да смени името си и да започне нов живот, а това означава много. Но все пак по-добре е името на детето да се смени до 3-годишната му възраст. Така детето бързо свиква с промяната. По-късно това може да се направи вече в зряла възраст - и не по едноминутна прищявка, а в случай на крайна необходимост, след предварителна консултация с психолог.

Страх от летене. Катастрофите-загадки

 Фаталните катастрофи с кипърския "летящ хладилник" и с колумбийския самолет МД-82 върнаха кошмара
от непредвидимите инциденти във въздуха

"Вероятността някой от четящите тази статия да попадне в самолетен инцидент е 1 на 11 милиона, докато вероятността да загинете при автомобилна катастрофа е 1 на 8 хиляди", пише чешкият всекидневник "Млада фронта" дни след фаталния полет с "Боинг 737" на кипърската чартърна компания "Хелиос", който се разби край Атина. 121 души, 48 от които деца, загинаха в "летящия хладилник" минути след презареждането в Атина. Той пътуваше по редовната линия на "Хелиос" Ларнака - Прага. Най-невръстната жертва бе на 4 години.
В късния неделен следобед десетки хора на летището в Ларнака очакваха със свити сърца информация за инцидента. Някои загубиха цялото си семейство. "Загубих 5 свои близки - плаче жена на видима възраст около 50 г. - Дъщеря ми и внуците ми. Виновните да си платят."
Така 3 седмици преди 4-ата годишнина от атентатите срещу Световния търговски център страхът от летене отново скова света.
Според първоначалното разследване висящ проблем с вентилационната система е предизвикал катастрофата, която според хора от компанията е била логична при сериозните технически пропуски при поддръжката на самолетите й.
"Хелиос" е собственост на базираната във Великобритания туристическа агенция "Либра Холидейс". От Лондон, както и от Ларнака, където е офисът й, твърдят, че самолетът е бил в изправност, когато е излетял за Прага.
Пилотите са на обратното мнение и дори отказаха да се качат на борда на следващия ден.
Световните медии цитираха служители на "Хелиос", които казват, че само седмица преди инцидента температурата е паднала рязко по време на полет и пасажерите се топлили с одеяла. През декември 2004 г. трима пътници влезли в болница след разхерметизиране и извънредно кацане в Ларнака.
Засега са налице само думи, но не и доказателства. Аудиосистемата в пилотската кабина не може да се възстанови, а "черните кутии" също са силно повредени.
Пилотът, който е бил германец, алармирал за проблем с вентилацията скоро след излитането. Не се знае обаче защо не е приложил стандартната процедура - да си сложи кислородна маска и да предупреди пътниците.
Всички екипажи преминават през сериозен тренинг как да се справят в подобни ситуации. Капитан Мервин Граншоу, който пилотира "Боинг 737" от 8 години, твърди, че катастрофата е наистина необяснима. Случаите на разхерметизиране са изключително редки и не са фатални. "Не мога да си обясня какво е станало".
Пилотите на военните самолети, които последвали боинга след загубата на контакт с него, разказват, че пилотът и помощникът му били в неестествена поза върху пулта. Двама други членове на екипажа, вероятно стюарди, се опитвали да възстановят управлението. Един от тях е бил с диплома за пилот. В това време от мобилните телефони на пасажерите летели sms до техни близки, в които те им съобщавали, че в салона е ледено студено
-50оС, и няма въздух.
В Кипър настъпи тридневен траур, а властите започнаха криминално разследване на инцидента - главният прокурор на Кипър Петрос Клеридес издаде заповед за обиск и изземане на документацията на "Хелиос", която продължи полетите си, твърдейки, че са безопасни.
Франция също скърби. Тя загуби 152-ма свои граждани в катастрофа на самолет на "Уест карибиън еъруейз" с полет от Панама до остров Мартиника. Той се разби на 650 км от Каракас. Спекулациите за причината за инцидента - от отравяне, през терористичен акт, в крайна сметка се сведоха до техническа неизправност на двигателя. Пилотът предупредил за проблеми и с двата двигателя към 3 часа сутринта местно време и 10 минути по-късно изчезнал от радара. От самолета модел МД-82 и от боинга останаха само опашка и обгорели части, а страхът от летене се материализира.

Катастрофите-загадки Необяснимите самолетни катастрофи са редки, откакто през 60-те години т. нар. "черни кутии" стават задължителна част от самолетното оборудване, пише The Times. Всички големи самолети имат две "черни кутии", които записват информация по над 500 технически показатели. Разговорите в пилотската кабина с продължителност 30 минути и други звуци от нея се записват отделно. Трагедии като тази с кипърския "Боинг 737" и венецуелския МД-82 за пореден път поставят въпроса защо самолетите падат и как ефикасно да се гарантира безопасността на пътниците. От няколко години производителите на самолети търсят начин да се създаде система за видеоконтрол в пилотската кабина. В историята на съвременната авиация от последните 50 години има няколко подобни инцидента, чиято причина е неясна. "Юнайтед еърлайнс" Юни 1951 г., край Форт Колинс, САЩ Загинали: 50  Всички на борда загиват, когато самолетът променя посоката си - от юг-югозапад се насочва на юг и се разбива в планинския район на Кристъл Маунтийн, северно от Денвър. Не е ясно защо пилотът се е насочил в друга посока. Според някои теории, тъй като в кабината е било полутъмно, той погрешка е натиснал грешното копче, блокирайки радиочестотата, която контролира полета. Предполага се, че пилотът е следвал подобна честота на друг полет или е включил на автоматично управление, което се е повлияло от това на друг самолет. "Юнайтед еърлайнс" Октомври 1955 г., близо до Централен Уайоминг, САЩ Загинали: 66 Самолетът, който летял от Ню Йорк до Солт Лейк Сити, се отклонява на 30 км от маршрута си и се разбива в планината. Според експертите няма данни за техническа авария, а вероятната причина за инцидента е грешка на навигацията въпреки дългогодишната практика на пилота и добрата видимост. Предполага се, че двамата пилоти може да са отровени от газ във вентилационната система, но има доказателства, че управлението е било под контрол по време на сблъсъка. "Мертайм сентрал еъруейс" Август 1957 г., край Изодум, Канада Жертви: 79 Разследването не успява да установи защо самолетът от Лондон за Торонто пада с висока скорост, след като е преминал през гръмотевична буря. Смята се, че заради турбуленция и високо налягане въздух е влязъл в двигателя и това е довело до падане на мощността. После перките започнали да се въртят твърде бързо и това довело до загуба на управлението от страна на пилота. Обсъжда се и възможността самолетът да е влязъл в бурята, въпреки че е привършвал горивото си. Не се изключва и изтощението на пилота, който карал повече от 20 часа, да е причина за инцидента. KLM Май 1961 г., Лисабон, Португалия Жертви: 61 Самолетът от Рим за Каракас катастрофира 5 минути след презареждане в Лисабон. Според авиодиспечерите времето е било дъждовно и облачно и имало условия за турбуленция. Предполага се, че самолетът се е завъртял спираловидно заради невниманието на пилотите. При загубата на височина пилотите не успели бързо да овладеят ситуацията. "Бритиш йигъл интернешънъл еърлайнс" Февруари 1964 г., Инсбурк, Австрия Жертви: 84 Полетът от Лондон за Инсбрук завършва в планината Глунгецер. Пилотът, който имал дългогодишен опит, решава да се приземи въпреки предупрежденията за лошите метеорологични условия. Самолетът слиза до под необходимата височина за безопасен полет, за да избегне облак, и губи контакт с контролната кула. Останките от него са открити 18 часа по-късно. Пилотът нарушил и правилника за летене в австрийското въздушно пространство, без да даде обяснение за това. "Бритиш юрпиън еърлайнс" Юни 1972 г., Стейнс, Великобритания Жертви: 118 Самолетът, който пътува от Лондон за Брюксел, се разбива в поле, близо до летището, 2 минути след излитане. Аутопсията на 51-годишния пилот Стенли Кий показва, че е страдал от атеросклероза и запушване на артериите. Предполага се, че е загубил контрол над управлението или преди падането се е скарал с втория пилот и това е предизвикало сърдечна атака. Екипажът останал без инструкции как да възстанови управлението и това довело до трагичния край. "Пан американ" Юли 1973 г., край Папийт, Хаити Жертви: 78 Самолетът с маршрут Окланд, Нова Зеландия - Лос Анджелис, САЩ, пада в Тихия океан 30 секунди след като излита след презареждане в Хаити. Оцелява само един. Тъй като не са открити "черните кутии", френските следователи не успяват да открият причината за катастрофата. Тъй като не е подаден сигнал за помощ, се изключва повреда на двигателя или технически проблем с управлението. Пилотите също били в добро здраве. Най-вероятната причина е незначителен дефект, който е разсеял пилотите, докато са правели ляв завой, и самолетът е загубил височина. "Ай ер Индия" Юли 1985 г., Атлантически океан Жертви: 329 Полетът от Торонто за Лондон завършва неочаквано в дебрите на океана на 175 км източно от Корк. Времето било слънчево, самолетът бил на необходимата височина, когато внезапно изчезнал от радарите и паднал във водата. Въпреки че "черните кутии" не били възстановени, по остатъците от аудиозаписа се съди, че причина за инцидента е експлозия и разхерметизиране. Теорията обаче се оказва грешна, защото подозрителният куфар с експлозив, който трябвало да бъде натоварен на борда, по-късно избухнал на летището и ранил двама души час след инцидента. "Аерофлот" Март 1994 г., Междуреченск, Русия Жертви: 75 Самолетът, който лети от Москва за Хонконг, катастрофира на 300 км югоизточно от Новосибирск. Смята се, че пилотът е позволил на деца да си играят на пулта и те са отклонили самолета от посоката му. Бързата смяна на времето и невъзможността на пилота да възстанови контрола над управлението също се оказали фатални. "Ю Ес Ей Еър" Септември 1994 г., Пенсилвания, САЩ Жертви: 132 Самолетът се разбива в гориста местност, на 15 км от дестинацията си Питсбърг. Времето било ясно, самолетът се движел по план, когато изведнъж рязко се обърнал наляво и се насочил към земята. Секунди преди да се разбие, пилотът подал съобщение за тревога. Няколко месеца разследване не доказали нито техническа повреда, нито проблем с управлението или неспособност на пилотите. В официалния доклад по случая пише, че вероятно аварията е резултат от дефектен рул, който отказал да се завърти.

Отровните гъби-двойници

Дори и да не са смъртоносно отровни, доста видове гъби предизвикват болестно състояние при консумиране, наречено “ерготизъм”.

Извънредно вкусна и популярна гъба е полската печурка, разпространена в цялата страна.

     Факт е, че при брането на гъби голям брой хора демонстрират прекалено самочувствие и недостатъчно количество знания, които най-често ставата причина за гъбните отравяния. Зачестяват и случаите, в които потърпевши са цели семейства, приети в болниците.

     Гъбите, които са отровни за човека, наброяват наколко десетки вида. Дори и да не са смъртоносно отровни, доста видове гъби предизвикват болестно състояние при консумиране, наречено “ерготизъм”. Най-специфични признаци за отравяне с гъби са виенето на свят, нервното разстройство, гърчовете по цялото тяло и нарушеното кръвообращение.

     Извънредно вкусна и популярна гъба е полската печурка, разпространена в цялата страна. Нарича се още червенушка. Отгоре печурката е бяла и гладка, а пластинките от вътрешната страна на гуглата й са червеникавокафяви. Винаги когато специалистите описват полската печурка, те я сравняват с нейните двойници бялата и зелената мухоморка. На външен вид тези гъби са почти еднакви. Не е рядкост гъбари да откъснат вместо полска печурка някоя мухоморка.

В доста страни сивата копринка е известна като “противоалкохолна гъба”.

     И двете мухоморки са смъртоносни, дори и при положение, че мигновенно се положат медицински грижи след приемането им от човешкия организъм. Единственият начин за разпознаване на отровната мухоморка от ядливата печурка са пластинките от вътрешната страна на гуглата. При мухоморките те винаги са чисто бели.

     Друг вид гъба, към която всеки трябва да се отнася с особено внимание е сивата копринка. Тя расте на гъсто скупчени групи, които отдалече приличат на купчина заоблени камъчета. Отгоре гъбата е сивобяла, а центърът й е покрит с дребни кафяви люспи. Външният вид на сивата копринка не е много привлекателен, а и тя расте по твърде неприятни места - торища, сечища и в близост до изгнили пънове.

     Поради тази причина гъбарите рядко берат сивата копринка. Гъбата е ядлива, докато е съвсем млада, не притежава вкусови качества и е без аромат. Ако човек я консумира, след като е пил кафе или приел някакъв алкохол, то той ще получи тежко отравяне, което може да бъде и фатална. Ето защо в доста страни сивата копринка е известна като “противоалкохолна гъба”. 

Всички най-предпочитани за бране и консумация гъби лесно могат да бъдат сбъркани с подобни на тях, които да се окажат силно отровни. Някои могат да бъдат опасни дори и само при докосване, защото отделят отровен секрет.

След първите есенни напоителни дъждове в горите на много места може да бъде срещана гъбата рижика.

     След първите есенни напоителни дъждове в горите на много места може да бъде срещана гъбата рижика. По арамот тя отстъпва на някои гъби, но на вкус има малко съперници. На външен вид рижиката е керемиденочервена, оттам идва и нейното име. Единствената гъба, с която рижиката може да се обърка, е лъжливата млечница, известна още под името мъхнатка. Двете гъби се разпознават по един съществен белег - при разчупването на пънчетата им от отровната млечница потича млечнобял сок, а при рижиката този сок е червеникав.

     Друга често срещана и разпространена отровна гъба е горчивата припънка. Тя е двойник на предпочитаната за бране обикновена пънчушка. По външен вид и размери двете гъби са почти еднакви. Разпознават се по силната и неприятна миризма, която излъчва горчивата припънка.

     Обикновената манатарка е една от гъбите, които притежават превъзходни вкусови качества и много приятен аромат. Тя е на първо място по търсене сред ядливите гъби и се счита за истински деликатес. Поради високата изкупна цена на манатарката, тя е предпочитана и много привлекателна за гъбарите. Външните й белези обаче са твърде непостоянни. Манатарката също има свой смъртоносен, отровен двойник - дяволската гъба.

Обикновената манатарка е една от гъбите, които притежават превъзходни вкусови качества и много приятен аромат.

     Всички най-предпочитани за бране и консумация гъби лесно могат да бъдат сбъркани с подобни на тях, които да се окажат силно отровни. Някои могат да бъдат опасни дори и само при докосване, защото отделят отровен секрет.

     Иначе гъбите са много вкусни и полезни за човешкия организъм. От тях се произвеждат лечебни препарати, които се ползват с успех в лечението на болести, като кръвоспиращи средства в акушеро-гинекологичната практика и т. н. При събирането си обаче е важно гъбите да бъдат внимателно и целенасочено подбирани, защото често лекомислени действия от страна на неопитни гъбари довеждат до сериозни и необратими последици.  

Книжката на Таня Савичева!

Книжката на Таня Таня Савичева - седемгодишна. Таня, твоята книжка чета. Тя е мъничка, мъничка книжка, като тебе - със седем листа. Първи лист: Свирят немски гранати, до оградата падна човек. Втори лист: Днес погребахме тате. Трети лист: Днес убиха Олег. Четвърти лист: Убиха и баба. Пети лист: (как ли сила събра да напише ръчичката слаба): Днес мама умря. Шести лист: Много Савичеви бяха, вече никого няма дома. Седми лист: Ето, пак загърмяха. Аз останах сама. Таня Таничка, седемгодишна - все такава стоиш пред света. Аз се свеждам над твоята книжка. Таня, уча се да чета. Аз на ум я повтарям полека, колко лесно запомня се тя. Нека всички опитаме, нека - тя е малка, от седем листа. Дванадесетгодишната ленинградчанка Таня Савичева е започнала да пише своят дневник дори по-рано от  Ана Франк, жертва на Холокоста. Те са били връстници и са писали за едно и също - за ужаса на фашизма. Тези две момичета са загинали, без да дочакат победата: Таня - през юли 1944, Ана - през март 1945 година. "Дневникът на Ана Франк" е бил публикуван след войната и разказал за своят автор по целия свят. "Дневникът на Таня Савичева" не бил издаден, в него имало само 7 ужасяващи записи за смъртта на нейното голямо семейство в блокадата на Ленинград. Тази малка книжка е била предявена в Нюрнбергския процес в качеството си на документ, обвиняващ фашизма. Днес "Дневникът на Таня Савичева" е в Музея за историята на  Ленинград" (Санкт Петербург), а неговото копие - във витрината на Мемориала на Пискаревското гробище, където почиват 570 хиляди жители на града, умрели по времето на 900-дневната фашистка блокада (1941-1943 год.) и на Хълма на поклонението в Москва. Детската ръка, загубила сили от глада, е писала неравно. Крехката душа, поразена от непоносими страдания, вече не била способна на истински емоции.Таня просто е фиксирала реалните факти от своя живот - трагичните "посещения на смъртта" в родния си дом. И когато четеш това, тръпнещ: "28 декември 1941 година. Женя умря в 12,30 през нощта, 1941 година" "Баба умря на 25 януари в 3 часа, 1942 година" "Лека умря на 17 март в 5 часа сутринта, 1942 година" "Чичо Вася умря на 13 април, в 2 часа през деня, 1942 година" "Чичо Леша, 10 май в 4 часа през деня, 1942 година" "Мама - 13 март в 7.30 часа сутринта, 1942 година" "Всички умряха. Остана само Таня" Тя е била дъщеря на пекар и шивачка, най-малката в семейството, любимка на всички. Големи сиви очи под руси ресници, моряшка блузка, чист, звънък, ангелски глас, обещаваш певческо бъдеще. Всички Савичеви били музикално надарени. Дори майката, Мария Игнатиевна, създала малък семеен хор: двамата братя - Лека и Миша, свирели на китара, мандолина и банджо, Таня пеела, останалите поддържали хора. Бащата, Николай Радионович, умрял рано, и майката въртяла домакинството, за да вдигне на крака петте деца. В Ленинградският  дом на модата шивачките имали много поръчки и тя печелела добре. Изкусните й бродерии украсявали дома на Савичеви - завески, салфетки, покривки. В детските си години бродирала и Таня - само цветя и цветя... През лятото на 1941 година всички Савичеви се събрали в село до Гдов, до Чудското езеро, но само Миша успял да си тръгне. Утрото на 22 юли, донесло войната, променило плановете. Сплотеното семейство на Савичеви решило да остане в Ленинград, да е заедно, да помага на фронта. Майката - шивачка шиела дрехите на бойците. Лека, заради лошото си зрение не попаднал в армията, но работел в завод, сестрата Женя правила загражадения за мините, Нина била мобилизирана в работата по защитата на града. Василий и Алексей Савичеви, двамата чичовци на Таня, случили в отбраната. Таня също не седяла със скръстени ръце. Заедно с другите деца тя помагала на възрастните да копаят окопи. Но кръгът на блокадата бързо се свивал - според плана на Хитлер Ленинград е трябвало "да умре от глад, да се изтрие от лицето на земята". Един ден Нина не се върнала от работа. В този ден имало силен обстрел, у дома всички се безспокоили и я чакали. Когато минали всички срокове, майката дала на Таня, в памет на сестра й, нейното малко тефтерче, в което момиченцето започнало да води своите записки. Женя умряла във фабриката.Работила в продължение на две смени, след това е трябвало да дарява кръв, силите й не стигнали. Скоро погребали в Пискаревското гробище и бабата - сърцето й не издържало. В историята на Адмиралтейският звод има такава записка: "Леонид Савичев работел много добре, дори и когато бил изтощен. Един ден той не дошъл на смяна - в цеха съобщили, че е умрял." Таня все по-често отваряла своята книжка - един след друг починали нейните чичовци, а после и майка й. Накрая момичето записва и страшното: "Всички Савичеви умряха. Остана само Таня." Таня така и не разбрала, че не всички Савичеви са загинали, техният род се е продължил. Сестра й Нина била спасена и върната в тила. През 1945 година тя се връща в родният град, в родният дом, и сред голите стени, парчета и мазилка, намерила книжката с Танините записки. След сериозно раняване на фронта се завърнал и брат й Миша. Таня, губеща съзнание от глада, била открита от служители на специалните здравни екипи, обхождащи ленинградските домове. Животът едва се крепял в нея. Заедно с още 140 други, изтощени от глада ленинградски деца, момичето било евакуирано в Горковска, сега Нижегородска област, в село Шатки. Жителите му носели на децата кой каквото можел, хранели и сгрявали душите на сирачетата. Много от децата укрепнали и се изправили на крака. Лекарите в продължение на 2 години се борили за живота на младата ленинградчанка, но гибелните процеси в нейният организъм се оказали необратими. Ръцете и краката на Таня треперели, мъчили я ужасни болки в главата. На 1 юли 1944 година Таня Савичева починала. Погребали я в гробището на селото, където тя почива под мраморен паметник. Наблизо - възпоменателна плоча с барелеф на момичето и страничките на нейният дневник. Танините записки са изрязани и на сив камък на паметника "Цветът на живота", под Санкт - Петербург, на 3 км. от блокадният "Път на живота".  Таня Савичева е родена на  25 януари, в деня на Светата мъченица Татяна. Останалите живи Савичеви, техните деца и внуци, непременно се събират на обща трапеза и пеят "Балада за Таня Савичева" (композитор Е. Дога, текст В. Гина), която за първи път е прозвучала на концерта на Едит Пьеха: "Таня, Таня, ... твоето име - като сигнал на всички наречия" Сърцето не трябва да спира да си спомня, иначе се прекъсва нашият човешки род. Източник: Непридуманньiе рассказьi о войне PS. Не претендирам за точност в превода. Опитах се максимално точно да преведа историята на Таня, която някои от нас може би помнят от училище. Лично аз помня стихотворението. Набило ми се е в главата... Може би заради трагедията на Таня. Нека не позволяваме това никога повече да се случва тук или където и да е...