Самоед - снежна красота

История

Самоедът е една от най-древните породи кучета. Заражда се в Сибир, където племето Самоеди използват животните за теглене на шейни през снежните преспи, за охрана, а дори и за "отопление", възползвайки се от пухкавата им, дебела космена покривка. Хората в племето са приемали кучетата за верни другари и са се грижели за тях като за част от семейството.

Породата се появява в Европа през 20-и век и бързо се разпространява по целия свят, поради уникалната си визия, напомняща полярно мече. Има сходен произход с шпица. Кучетата са познати като любимците на английския крал Едуард VII и кралица Виктория, а известният норвежки полярен изследовател Руалд Амундсен казва, че "никое домашно животно не е демонстрирало по-добре своята обич и привързаност към човека, както този питомен вълк".

Външен вид

Самоедът е среден по размер, с много хармонично и елегантно телосложение. Главата е масивна, а муцуната е издължена. Носната гъба е черна, в по-редки случаи кафява. Има силна захапка, а ръбът на устните също е в черен цвят. Краят им е леко извит нагоре, наподобяващ усмивка. Очите са черни. Ушите са високо поставени, стърчащи със заоблени върхове. Крайниците и шията са здрави, добре замускулени. Характерно за породата  е наличието на плътно подкосмие от меки и гъсто разположени косми, предпазващи кучето от студа. Окраската на козината е снежно бяла, може да се срещне и слонова кост.

По размер достигат до 50см височина и около 20-25кг тегло.

Дългата козина изисква редовно разресване и охлаждане през лятото.

Характер

Самоедът е много силно и енергично куче, с развито чувство за независимост. Лесно се поддава на обучение, но се изисква постоянство от страна на собственика, трябва да се стимулира както умствено, така и физически. Особено в ранна възраст, игрите с цел възпитание са задължителни. Има добродушен нрав и много силно се привързва към стопаните си. Проявява чудесно отношение към деца, като се радва искрено на тичането с тях, а те от своя страна едва ли биха могли да открият по-пухкав приятел.

Въпреки че се нуждае от много движение, самоедът може да се отглежда в апартамент, ако разходките навън са ежедневни.

Породи кучета с най-силна захапка

Захапката на всяка порода е различна по сила. Зависи от тренировката на челюстите, размерите на кучето и неговата агресия, което до голяма степен прави въпросът индивидуален. Озлобени кучета пазачи или такива, участвали в битки, естествено имат по-силни челюсти, защото са по-тренирани. Ако пък в кучето няма и помен от агресия, независимо каква е породата му, ако не му се е налагало да хапе - то няма да е развило мускулите си и силата отслабва.

Мощтността на челюстта се измерва в килограми на сантиметър. След изследвания от National Geographic са определени трите породи с най-силна захапка. Опитите се състоят в пускане на агресивни представители на породите срещу човек със специален ръкав и уред, измерващ силата.

Доказва се, че кучето с най-мощна захапка е ротвайлерът. Силната ножицовидна челюст и борбеният характер на животното го поставят на първо място сред породите. Около 150кг/см.

Второто място е за най-предпочитаното семейно куче - немската овчарка. Обичта, която проявява към децата, искрената всеотдайност към дома и отговорният характер на овчарката, подкрепено от силната захапка, я превръща в незаменим пазач. Около 110кг/см.

Въпреки славата на питбула като най-агресивно и опасно куче - той заема третото място соколо 105кг/см. Разликата с немската овчарка е минимална.

Излизайки от границите на породите кучета, съпоставени с други животински видове, по-мощни захапки имат следните животни:

- Нилски крокодил - 1100кг/см

- Водна костенурка - 460кг/см.

- Хиена - 450кг/см.

- Лъв - 315кг/см.

Смята се, че преди векове захапката на динозавърa T-Rex е била около 1500кг/см!