Книжката на Таня Савичева!

Книжката на Таня Таня Савичева - седемгодишна. Таня, твоята книжка чета. Тя е мъничка, мъничка книжка, като тебе - със седем листа. Първи лист: Свирят немски гранати, до оградата падна човек. Втори лист: Днес погребахме тате. Трети лист: Днес убиха Олег. Четвърти лист: Убиха и баба. Пети лист: (как ли сила събра да напише ръчичката слаба): Днес мама умря. Шести лист: Много Савичеви бяха, вече никого няма дома. Седми лист: Ето, пак загърмяха. Аз останах сама. Таня Таничка, седемгодишна - все такава стоиш пред света. Аз се свеждам над твоята книжка. Таня, уча се да чета. Аз на ум я повтарям полека, колко лесно запомня се тя. Нека всички опитаме, нека - тя е малка, от седем листа. Дванадесетгодишната ленинградчанка Таня Савичева е започнала да пише своят дневник дори по-рано от  Ана Франк, жертва на Холокоста. Те са били връстници и са писали за едно и също - за ужаса на фашизма. Тези две момичета са загинали, без да дочакат победата: Таня - през юли 1944, Ана - през март 1945 година. "Дневникът на Ана Франк" е бил публикуван след войната и разказал за своят автор по целия свят. "Дневникът на Таня Савичева" не бил издаден, в него имало само 7 ужасяващи записи за смъртта на нейното голямо семейство в блокадата на Ленинград. Тази малка книжка е била предявена в Нюрнбергския процес в качеството си на документ, обвиняващ фашизма. Днес "Дневникът на Таня Савичева" е в Музея за историята на  Ленинград" (Санкт Петербург), а неговото копие - във витрината на Мемориала на Пискаревското гробище, където почиват 570 хиляди жители на града, умрели по времето на 900-дневната фашистка блокада (1941-1943 год.) и на Хълма на поклонението в Москва. Детската ръка, загубила сили от глада, е писала неравно. Крехката душа, поразена от непоносими страдания, вече не била способна на истински емоции.Таня просто е фиксирала реалните факти от своя живот - трагичните "посещения на смъртта" в родния си дом. И когато четеш това, тръпнещ: "28 декември 1941 година. Женя умря в 12,30 през нощта, 1941 година" "Баба умря на 25 януари в 3 часа, 1942 година" "Лека умря на 17 март в 5 часа сутринта, 1942 година" "Чичо Вася умря на 13 април, в 2 часа през деня, 1942 година" "Чичо Леша, 10 май в 4 часа през деня, 1942 година" "Мама - 13 март в 7.30 часа сутринта, 1942 година" "Всички умряха. Остана само Таня" Тя е била дъщеря на пекар и шивачка, най-малката в семейството, любимка на всички. Големи сиви очи под руси ресници, моряшка блузка, чист, звънък, ангелски глас, обещаваш певческо бъдеще. Всички Савичеви били музикално надарени. Дори майката, Мария Игнатиевна, създала малък семеен хор: двамата братя - Лека и Миша, свирели на китара, мандолина и банджо, Таня пеела, останалите поддържали хора. Бащата, Николай Радионович, умрял рано, и майката въртяла домакинството, за да вдигне на крака петте деца. В Ленинградският  дом на модата шивачките имали много поръчки и тя печелела добре. Изкусните й бродерии украсявали дома на Савичеви - завески, салфетки, покривки. В детските си години бродирала и Таня - само цветя и цветя... През лятото на 1941 година всички Савичеви се събрали в село до Гдов, до Чудското езеро, но само Миша успял да си тръгне. Утрото на 22 юли, донесло войната, променило плановете. Сплотеното семейство на Савичеви решило да остане в Ленинград, да е заедно, да помага на фронта. Майката - шивачка шиела дрехите на бойците. Лека, заради лошото си зрение не попаднал в армията, но работел в завод, сестрата Женя правила загражадения за мините, Нина била мобилизирана в работата по защитата на града. Василий и Алексей Савичеви, двамата чичовци на Таня, случили в отбраната. Таня също не седяла със скръстени ръце. Заедно с другите деца тя помагала на възрастните да копаят окопи. Но кръгът на блокадата бързо се свивал - според плана на Хитлер Ленинград е трябвало "да умре от глад, да се изтрие от лицето на земята". Един ден Нина не се върнала от работа. В този ден имало силен обстрел, у дома всички се безспокоили и я чакали. Когато минали всички срокове, майката дала на Таня, в памет на сестра й, нейното малко тефтерче, в което момиченцето започнало да води своите записки. Женя умряла във фабриката.Работила в продължение на две смени, след това е трябвало да дарява кръв, силите й не стигнали. Скоро погребали в Пискаревското гробище и бабата - сърцето й не издържало. В историята на Адмиралтейският звод има такава записка: "Леонид Савичев работел много добре, дори и когато бил изтощен. Един ден той не дошъл на смяна - в цеха съобщили, че е умрял." Таня все по-често отваряла своята книжка - един след друг починали нейните чичовци, а после и майка й. Накрая момичето записва и страшното: "Всички Савичеви умряха. Остана само Таня." Таня така и не разбрала, че не всички Савичеви са загинали, техният род се е продължил. Сестра й Нина била спасена и върната в тила. През 1945 година тя се връща в родният град, в родният дом, и сред голите стени, парчета и мазилка, намерила книжката с Танините записки. След сериозно раняване на фронта се завърнал и брат й Миша. Таня, губеща съзнание от глада, била открита от служители на специалните здравни екипи, обхождащи ленинградските домове. Животът едва се крепял в нея. Заедно с още 140 други, изтощени от глада ленинградски деца, момичето било евакуирано в Горковска, сега Нижегородска област, в село Шатки. Жителите му носели на децата кой каквото можел, хранели и сгрявали душите на сирачетата. Много от децата укрепнали и се изправили на крака. Лекарите в продължение на 2 години се борили за живота на младата ленинградчанка, но гибелните процеси в нейният организъм се оказали необратими. Ръцете и краката на Таня треперели, мъчили я ужасни болки в главата. На 1 юли 1944 година Таня Савичева починала. Погребали я в гробището на селото, където тя почива под мраморен паметник. Наблизо - възпоменателна плоча с барелеф на момичето и страничките на нейният дневник. Танините записки са изрязани и на сив камък на паметника "Цветът на живота", под Санкт - Петербург, на 3 км. от блокадният "Път на живота".  Таня Савичева е родена на  25 януари, в деня на Светата мъченица Татяна. Останалите живи Савичеви, техните деца и внуци, непременно се събират на обща трапеза и пеят "Балада за Таня Савичева" (композитор Е. Дога, текст В. Гина), която за първи път е прозвучала на концерта на Едит Пьеха: "Таня, Таня, ... твоето име - като сигнал на всички наречия" Сърцето не трябва да спира да си спомня, иначе се прекъсва нашият човешки род. Източник: Непридуманньiе рассказьi о войне PS. Не претендирам за точност в превода. Опитах се максимално точно да преведа историята на Таня, която някои от нас може би помнят от училище. Лично аз помня стихотворението. Набило ми се е в главата... Може би заради трагедията на Таня. Нека не позволяваме това никога повече да се случва тук или където и да е...

Емоции – Тото Кутуньо (превод)

С уважение към : г-жа Стефка Власакиева Калагларска - Христова

http://vbox7.com/play:69cda31a

Създаване на интернет сайтове / Creating websites

1. Създаване на интернет сайтове и публикуването им в безплатен хостинг.

2. Предоставяне на платформа за администрация включваща  новини, форуми, видео, споделяне на снимки и т.н.

Цена на пакета 50 лв.

Тел.: 00359897349355

e-mail: anatoli1606@abv.bg

1. Creating websites and publishing them in free hosting.
2. Providing a platform for administration including news, forums, videos, photo sharing, etc.

Package price 50 BGN

Tel.: 00359897349355

e-mail: anatoli1606@abv.bg

http://www.anno1777.com/index.php?i=213947

http://www.anno1777.com/index.php?i=213947

Отглеждане и размножаване на неон

Червен неон

Най-разпространената рибка от вида харациди е неона. Неговата естествена среда е във водите на Амазонка. Неоните достигат големина от най-много 4 сантиметра. Имат удължено и сплескано тяло, по дължина на което има блестяща синя ивица. Има няколко вида неони, като червен неон - те са малко по-едри от обикновения неон и освен синята линия на тялото си имат и по-ярко изразена червена шарка. Друг вид неон е черен неон - за разлика от събратята си, те не са толкова пъстри и имат черна шарка по дължината на тялото си.

Отглеждане на неон 

Отглеждането на неон не е от най-трудните задачи на един акварист. Рибката е спокойна, не закача риби от друг вид и не си ръфа от растенията в аквариума. Красива риба, като неона е хубаво да се гледа в аквариум, не по малък от 40 литра. Повечето видове от семейство харациди са стадни и неона не прави изключение, затова се отглеждат минимум по 4-5 броя в един аквариум. Разбира се много по-ефектно и красиво е да се наблюдава цяло стадо неони - около 10-15 или повече риби.

Размножаване на неонЗа разлика от отглеждането, развъждането на неон не е толкова лесно. Когато една двойка е готова да хвърли хайвера си, се отделя в отделенаквариум с обем около 10 литра - за обикновения неон и около 50-60 литров за червения неон. По-добре еаквариумът да е по висок, поради бързината, с която трябва да се движирибата при изхвърлянето на хайвера.  Температурата на водата в аквариуматрябва да е от 23 до 25 градуса и да е по-мека. На дъното на аквариумапоставете мрежа или нещо, което да отдели хайвера от рибите, защото те го изяждат. Хубаво е цялата тази процедура да се направи вечер, тъй като в повечето случаи рибките хвърлят хайвера си сутрин. Когато това стане се отделятрибите и аквариума с хайвера се покрива с нещо или се поставя на тъмно т.е. се затъмнява. Хайвера се превръща в "кръгче с опашка" за около едно денонощие, а вече оформено тяло на неон - след около пет. След това водата в аквариуматрябва постепено да става по-твърда, за да свикнат рибите с нея. Това става чрез добавяне на минимални количества вода всеки ден. 

Грижи за пчелите през месец март!!!

За нашата страна март е краят на зимата и началото на пролетта. Времето през март се подобрява и слънчевите дни са близо половината от месеца. Все още нощите са сравнително студени, но през деня температурата се повишава над 10-12°С, което позволява пчелите да летят и да използват прашеца от рано цъфтящите растения. През март започват да цъфтят дренът, ивата, а в южните райони - и някои от овощните видове (бадем, джанка, праскова, кайсия), които освен прашец отделят и нектар и пчелите ги използват като ранна подбудителна паша.

Една от важните задачи на пчеларя през март е да извърши главния пролетен преглед на пчелните семейства. Той извършва основна проверка на всяко семейство, почиства и дезинфекцира дъната на кошерите и прави преценка за състоянието на пчелната майка, количеството на пилото, пчелите и меда, трябва ли да се стесняват отново гнездата и др.

За да се създадат силни пчелни семейства, които да могат най-пълно да използват акациевата паша, е необходимо активизирането на яйцеснасянето на майките, т.е. активното развитие на семействата, да започне не 40-45 дни преди цъфтежа й, а 65-70 дни преди това. Като изхожда от района си и времето на цъфтежа на акацията, всеки пчелар сам може да направи сметка откога да започне подпомагането на развитието на семействата. Ако акацията започва да цъфти към 10 май, разчетът е следният: за развитие пчелните семейства ще имат от май 10 дни, от април 30, общо 40 дни. За да има 65 дни за развитие, трябва да се използват 25 дни от март, което означава, че за този район активизирането на яйценосната дейност на майките трябва да започне не по-късно от 5-6 март. Ако цъфтежът на акацията е по-рано или по-късно от посочената дата (10 май), прави се и съответната корекция на посочения начален срок.

След като е определен срокът за активизиране на развитието на семействата, пчеларят трябва да знае как да го извърши. Практиката показва, че не всички пчелари знаят как да подпомагат пролетното развитие на пчелните семейства. Подпомагането на развитието трябва да започне със следното:

1. Да се подобри задържането на топлината, която пчелите отделят за отглеждането на пилото, чрез стесняване на гнездата. В гнездото се оставят само толкова пити, колкото пчелите могат плътно да покриват. Другите се прехвърлят зад преградната дъска. Температурният режим в гнездата (особено на по-слабите семейства) се подобрява значително чрез затваряне на междурамията. Особено важно е това затопляне да предшества активизирането на яйцеснасянето на майката, т.е. да се извърши още в началото на месеца (съобразно със срока на започване на пашата).

2. Да се поддържат пчелите на семействата в активно работно състояние през целия период до настъпването на пашата чрез системни подбудителни подхранвания. Тук повечето пчелари допускат съществени грешки, което налага известно изясняване. Знае се, че когато пчелите са в активно работно състояние, тогава и майката снася и, обратно, тя не снася, когато пчелите минат в покой поради лошо време за по-дълъг период, липса на източници на храна и др. Оттук следва и изводът, че когато времето е топло, пчелите летят и използват цъфтяща растителност, биологичната връзка за снасянето на яйца от пчелната майка е осъществена без намесата на пчеларя, т.е. без подхранвания. Подхранването на пчелите в този случай не води до увеличаване на снасянето на яйца от майката, особено когато в гнездото има повече мед. Биологичната връзка между пчелите и майката се прекъсва, когато времето се влоши и пчелите не са включени в активна работа по събирането и преработката на нектара и прашеца от растителността или пък вече няма цъфтяща растителност. За да не се прекъснат в тези случаи отделянето на пчелното млечице и обилното хранене на майката с него, което би довело до прекратяване на снасянето, пчеларят трябва да поддържа по изкуствен начин активното работно състояние на пчелите в семействата. Единственият начин, с който той може да постигне това, е даването на храна или преразпределението на наличната храна в гнездото, т.е. принуждаването на пчелите независимо от лошото време да преработват или да пренасят храна. По-добри резултати се получават, когато началните подхранвания на пчелите се извършват с мед, а не със захарен сироп. Едва след като пчелите започнат да носят усилено цветен прашец и обогатят чрез него организма си с белтъчини, тогава може да се премине към подхранвания със захар. При меда захарите са разградени и пчелите извършват само физическа работа за разнасянето му, докато при захарния сироп захарите трябва да се преработят в усвоим а форма и едва тогава да се използват за храна. Преработката на захарта при недостиг на прашец води до физиологично изтощаване на пчелите и съкращаване на живота им.

Практически подхранванията за активизиране развитието на пчелните семейства се извършват по следния начин: Започва се с разпечатването на собствените медови запаси в гнездото. В началото на март, при условие че акацията започва да цъфти откъм 10 май, се разпечатва една от по-крайните пити (през една от пилото). Например, ако гнездото е на 6 пити, а третата и четвъртата, броени откъм преградната дъска, са с пило, ще се разпечати или шестата - до стената, или първата - до преградната дъска. В никакъв случай не трябва да се разпечатва питата до самото пило, защото, ако настъпи застудяване, каквото почти винаги има по това време, пчелите се събират на кълбо върху пилото и няма да бъдат осигурени с храна - разпечатеният мед е изнесен от питата и тя е празна.

Количеството на разпечатения мед се определя от количеството на пчелите в семейството. На всяка плътна междина се разпечатва по 1 дм² мед от едната страна на питата (около 160-170 г мед). Пчелите пренасят този мед около пилото и осигуряват своето изхранване и изхранването на пилото при евентуалните повратни застудявания. След това ще се разпечати останалият на питата неразпечатен мед. Ако на нея няма мед за разпечатване, ще се разпечати медът на крайната пита от другата страна на гнездото. Третото и четвъртото разпечатване се извършват на питите до пилото. Започне ли принос на цветен прашец (от бадема, мъртвата коприва, джанката и др.), разпечатва се и медът на питите с пило и се започва подхранването със захарен сироп. Само пчеларят, който съумява да подхранва семействата в дните, когато пчелите не биха били в активно работно състояние, постига най-добро развитие на семействата през пролетта с най-малко разходи.

3. На пчелните семейства до настъпването на пашата да се осигурят 4-6 кг неприкосновен запас от мед. Пчелите по инстинкт ограничават храненето на пчелната майка с млечице и тя силно намалява снасянето, когато в гнездото се е намалила храната (при застудяването те няма откъде да пренасят храна в гнездото, а не могат да събират и отвън, поради което минават в пасивно състояние и не отделят млечице). Само при наличието на постоянен източник на храна - репко, овощни насаждения в цъфтеж, върби и др., и подходящо за летежа на пчелите време всеки ден, при което донасяният нектар напълно задоволява консумацията, развитието на пчелните семейства протича нормално. Такова съчетание обаче е много рядко и затова пчеларят трябва да осигури на семействата посочения неприкосновен запас от мед през раннопролетния период.

Оставянето на семействата с малко храна през март често води до изхвърлянето на запечатеното пило при застудяване на времето. Изхвърлянето става не толкова поради това че запечатеното пило е простудено, колкото заради изсмукването на соковете му за изхранване на пчелите и откритото пило поради привършване на меда и опасност от умиране от глад. Затова, ако няма възможност да се даде готов мед за попълване на запасите, това трябва да се направи със захарен сироп, включително и наливан в пити. Така се дават по-големи количества наведнъж.

Ако пчеларят е запазил от есента пити с прашец, през ранна пролет тях трябва да напълни със сироп (1:1) и да ги даде в гнездата до пилото. Така той извършва пълноценно подхранване на пчелите с белтъчна и въглехидратна храна, което е силен подтик за активно развитие на пчелните семейства.

През март започват третиранията на пчелните семейства срещу вароатозата. В някои райони на страната през март се налага пчелите да бъдат лекувани и срещу нозематоза.

Продукцията при отглеждането на щрауси

Продуктивните характеристики на щраусите са впечатляващи и далеч излизат извън рамките на обичайните величини, присъщи за птицевъдството. Възрастен африкански щраус тежи 215-240 кг. От един възрастен женски щраус могат да бъдат получени при клане 80-94 килограма чисто нежно червено месо с ниско съдържание на холестерол, от порядъка на 1,8-2,5 кг. качествени пера, които се използват за модни продукти и в промишлеността, около 1,2-2 кв.м кожи , които се използва за производството на най-добрите и трайни кожи. Цената на щраусово месо във Франция в момента възлиза на 28 щатски долара за килограм. Цената на едно инкубационно яйце може да достигне 400 долара.

Впечатляващи резултати от сравнителни изчисления на ефективността за производството на месо от щрауси и едър рогат добитък. От една възрастна крава за една година може да бъде получено едно теле, и от момента на оплождане до момента на клане на телето минават 654 дни.

През този период, може да се получат само 250 кг. месо (теглото на телето) и 2,7 квадратни метра кожа. От възрастна самка африкански щраус за една година може да се получат най-малко 40 броя потомство, да се изхрани и да се реализира на месо за 407 дни след оплождането (42 дни - период на инкубация на яйцата и 365 дни - отглеждане на щрауса). Общото количество месо ще бъде 1800 кг., а освен това още 50 квадратни метра висококачествена кожа и 36 кг пера. Щраусите могат да живеят повече от 70 години, а женските запазват способността си за възпроизводство средно 40 години. Така, за целия продуктивен период добивът на месо от една самка е 72 тона, на кожа - 2000 квадратни метра и пера - 1450 кг. При реализацията само на една щраусова кожа (1,5 кв.м. струва около 240 щатски долара) напълно се покриват всички разходи за отглеждане. Технологията на отглеждане на щрауси не е сложна. Подобно на едрия рогат добитък, щраусът се отглежда е пасбищно, и тревата е основната му храна. Чистата масамесо от щраус е повече от 50%, което е повече от тази на кравите и овцете. Според прогнозите, щраусовото месо постепенно ще замени традиционното месо.