Страх от летене. Катастрофите-загадки

 Фаталните катастрофи с кипърския "летящ хладилник" и с колумбийския самолет МД-82 върнаха кошмара
от непредвидимите инциденти във въздуха

"Вероятността някой от четящите тази статия да попадне в самолетен инцидент е 1 на 11 милиона, докато вероятността да загинете при автомобилна катастрофа е 1 на 8 хиляди", пише чешкият всекидневник "Млада фронта" дни след фаталния полет с "Боинг 737" на кипърската чартърна компания "Хелиос", който се разби край Атина. 121 души, 48 от които деца, загинаха в "летящия хладилник" минути след презареждането в Атина. Той пътуваше по редовната линия на "Хелиос" Ларнака - Прага. Най-невръстната жертва бе на 4 години.
В късния неделен следобед десетки хора на летището в Ларнака очакваха със свити сърца информация за инцидента. Някои загубиха цялото си семейство. "Загубих 5 свои близки - плаче жена на видима възраст около 50 г. - Дъщеря ми и внуците ми. Виновните да си платят."
Така 3 седмици преди 4-ата годишнина от атентатите срещу Световния търговски център страхът от летене отново скова света.
Според първоначалното разследване висящ проблем с вентилационната система е предизвикал катастрофата, която според хора от компанията е била логична при сериозните технически пропуски при поддръжката на самолетите й.
"Хелиос" е собственост на базираната във Великобритания туристическа агенция "Либра Холидейс". От Лондон, както и от Ларнака, където е офисът й, твърдят, че самолетът е бил в изправност, когато е излетял за Прага.
Пилотите са на обратното мнение и дори отказаха да се качат на борда на следващия ден.
Световните медии цитираха служители на "Хелиос", които казват, че само седмица преди инцидента температурата е паднала рязко по време на полет и пасажерите се топлили с одеяла. През декември 2004 г. трима пътници влезли в болница след разхерметизиране и извънредно кацане в Ларнака.
Засега са налице само думи, но не и доказателства. Аудиосистемата в пилотската кабина не може да се възстанови, а "черните кутии" също са силно повредени.
Пилотът, който е бил германец, алармирал за проблем с вентилацията скоро след излитането. Не се знае обаче защо не е приложил стандартната процедура - да си сложи кислородна маска и да предупреди пътниците.
Всички екипажи преминават през сериозен тренинг как да се справят в подобни ситуации. Капитан Мервин Граншоу, който пилотира "Боинг 737" от 8 години, твърди, че катастрофата е наистина необяснима. Случаите на разхерметизиране са изключително редки и не са фатални. "Не мога да си обясня какво е станало".
Пилотите на военните самолети, които последвали боинга след загубата на контакт с него, разказват, че пилотът и помощникът му били в неестествена поза върху пулта. Двама други членове на екипажа, вероятно стюарди, се опитвали да възстановят управлението. Един от тях е бил с диплома за пилот. В това време от мобилните телефони на пасажерите летели sms до техни близки, в които те им съобщавали, че в салона е ледено студено
-50оС, и няма въздух.
В Кипър настъпи тридневен траур, а властите започнаха криминално разследване на инцидента - главният прокурор на Кипър Петрос Клеридес издаде заповед за обиск и изземане на документацията на "Хелиос", която продължи полетите си, твърдейки, че са безопасни.
Франция също скърби. Тя загуби 152-ма свои граждани в катастрофа на самолет на "Уест карибиън еъруейз" с полет от Панама до остров Мартиника. Той се разби на 650 км от Каракас. Спекулациите за причината за инцидента - от отравяне, през терористичен акт, в крайна сметка се сведоха до техническа неизправност на двигателя. Пилотът предупредил за проблеми и с двата двигателя към 3 часа сутринта местно време и 10 минути по-късно изчезнал от радара. От самолета модел МД-82 и от боинга останаха само опашка и обгорели части, а страхът от летене се материализира.

Катастрофите-загадки Необяснимите самолетни катастрофи са редки, откакто през 60-те години т. нар. "черни кутии" стават задължителна част от самолетното оборудване, пише The Times. Всички големи самолети имат две "черни кутии", които записват информация по над 500 технически показатели. Разговорите в пилотската кабина с продължителност 30 минути и други звуци от нея се записват отделно. Трагедии като тази с кипърския "Боинг 737" и венецуелския МД-82 за пореден път поставят въпроса защо самолетите падат и как ефикасно да се гарантира безопасността на пътниците. От няколко години производителите на самолети търсят начин да се създаде система за видеоконтрол в пилотската кабина. В историята на съвременната авиация от последните 50 години има няколко подобни инцидента, чиято причина е неясна. "Юнайтед еърлайнс" Юни 1951 г., край Форт Колинс, САЩ Загинали: 50  Всички на борда загиват, когато самолетът променя посоката си - от юг-югозапад се насочва на юг и се разбива в планинския район на Кристъл Маунтийн, северно от Денвър. Не е ясно защо пилотът се е насочил в друга посока. Според някои теории, тъй като в кабината е било полутъмно, той погрешка е натиснал грешното копче, блокирайки радиочестотата, която контролира полета. Предполага се, че пилотът е следвал подобна честота на друг полет или е включил на автоматично управление, което се е повлияло от това на друг самолет. "Юнайтед еърлайнс" Октомври 1955 г., близо до Централен Уайоминг, САЩ Загинали: 66 Самолетът, който летял от Ню Йорк до Солт Лейк Сити, се отклонява на 30 км от маршрута си и се разбива в планината. Според експертите няма данни за техническа авария, а вероятната причина за инцидента е грешка на навигацията въпреки дългогодишната практика на пилота и добрата видимост. Предполага се, че двамата пилоти може да са отровени от газ във вентилационната система, но има доказателства, че управлението е било под контрол по време на сблъсъка. "Мертайм сентрал еъруейс" Август 1957 г., край Изодум, Канада Жертви: 79 Разследването не успява да установи защо самолетът от Лондон за Торонто пада с висока скорост, след като е преминал през гръмотевична буря. Смята се, че заради турбуленция и високо налягане въздух е влязъл в двигателя и това е довело до падане на мощността. После перките започнали да се въртят твърде бързо и това довело до загуба на управлението от страна на пилота. Обсъжда се и възможността самолетът да е влязъл в бурята, въпреки че е привършвал горивото си. Не се изключва и изтощението на пилота, който карал повече от 20 часа, да е причина за инцидента. KLM Май 1961 г., Лисабон, Португалия Жертви: 61 Самолетът от Рим за Каракас катастрофира 5 минути след презареждане в Лисабон. Според авиодиспечерите времето е било дъждовно и облачно и имало условия за турбуленция. Предполага се, че самолетът се е завъртял спираловидно заради невниманието на пилотите. При загубата на височина пилотите не успели бързо да овладеят ситуацията. "Бритиш йигъл интернешънъл еърлайнс" Февруари 1964 г., Инсбурк, Австрия Жертви: 84 Полетът от Лондон за Инсбрук завършва в планината Глунгецер. Пилотът, който имал дългогодишен опит, решава да се приземи въпреки предупрежденията за лошите метеорологични условия. Самолетът слиза до под необходимата височина за безопасен полет, за да избегне облак, и губи контакт с контролната кула. Останките от него са открити 18 часа по-късно. Пилотът нарушил и правилника за летене в австрийското въздушно пространство, без да даде обяснение за това. "Бритиш юрпиън еърлайнс" Юни 1972 г., Стейнс, Великобритания Жертви: 118 Самолетът, който пътува от Лондон за Брюксел, се разбива в поле, близо до летището, 2 минути след излитане. Аутопсията на 51-годишния пилот Стенли Кий показва, че е страдал от атеросклероза и запушване на артериите. Предполага се, че е загубил контрол над управлението или преди падането се е скарал с втория пилот и това е предизвикало сърдечна атака. Екипажът останал без инструкции как да възстанови управлението и това довело до трагичния край. "Пан американ" Юли 1973 г., край Папийт, Хаити Жертви: 78 Самолетът с маршрут Окланд, Нова Зеландия - Лос Анджелис, САЩ, пада в Тихия океан 30 секунди след като излита след презареждане в Хаити. Оцелява само един. Тъй като не са открити "черните кутии", френските следователи не успяват да открият причината за катастрофата. Тъй като не е подаден сигнал за помощ, се изключва повреда на двигателя или технически проблем с управлението. Пилотите също били в добро здраве. Най-вероятната причина е незначителен дефект, който е разсеял пилотите, докато са правели ляв завой, и самолетът е загубил височина. "Ай ер Индия" Юли 1985 г., Атлантически океан Жертви: 329 Полетът от Торонто за Лондон завършва неочаквано в дебрите на океана на 175 км източно от Корк. Времето било слънчево, самолетът бил на необходимата височина, когато внезапно изчезнал от радарите и паднал във водата. Въпреки че "черните кутии" не били възстановени, по остатъците от аудиозаписа се съди, че причина за инцидента е експлозия и разхерметизиране. Теорията обаче се оказва грешна, защото подозрителният куфар с експлозив, който трябвало да бъде натоварен на борда, по-късно избухнал на летището и ранил двама души час след инцидента. "Аерофлот" Март 1994 г., Междуреченск, Русия Жертви: 75 Самолетът, който лети от Москва за Хонконг, катастрофира на 300 км югоизточно от Новосибирск. Смята се, че пилотът е позволил на деца да си играят на пулта и те са отклонили самолета от посоката му. Бързата смяна на времето и невъзможността на пилота да възстанови контрола над управлението също се оказали фатални. "Ю Ес Ей Еър" Септември 1994 г., Пенсилвания, САЩ Жертви: 132 Самолетът се разбива в гориста местност, на 15 км от дестинацията си Питсбърг. Времето било ясно, самолетът се движел по план, когато изведнъж рязко се обърнал наляво и се насочил към земята. Секунди преди да се разбие, пилотът подал съобщение за тревога. Няколко месеца разследване не доказали нито техническа повреда, нито проблем с управлението или неспособност на пилотите. В официалния доклад по случая пише, че вероятно аварията е резултат от дефектен рул, който отказал да се завърти.

Отровните гъби-двойници

Дори и да не са смъртоносно отровни, доста видове гъби предизвикват болестно състояние при консумиране, наречено “ерготизъм”.

Извънредно вкусна и популярна гъба е полската печурка, разпространена в цялата страна.

     Факт е, че при брането на гъби голям брой хора демонстрират прекалено самочувствие и недостатъчно количество знания, които най-често ставата причина за гъбните отравяния. Зачестяват и случаите, в които потърпевши са цели семейства, приети в болниците.

     Гъбите, които са отровни за човека, наброяват наколко десетки вида. Дори и да не са смъртоносно отровни, доста видове гъби предизвикват болестно състояние при консумиране, наречено “ерготизъм”. Най-специфични признаци за отравяне с гъби са виенето на свят, нервното разстройство, гърчовете по цялото тяло и нарушеното кръвообращение.

     Извънредно вкусна и популярна гъба е полската печурка, разпространена в цялата страна. Нарича се още червенушка. Отгоре печурката е бяла и гладка, а пластинките от вътрешната страна на гуглата й са червеникавокафяви. Винаги когато специалистите описват полската печурка, те я сравняват с нейните двойници бялата и зелената мухоморка. На външен вид тези гъби са почти еднакви. Не е рядкост гъбари да откъснат вместо полска печурка някоя мухоморка.

В доста страни сивата копринка е известна като “противоалкохолна гъба”.

     И двете мухоморки са смъртоносни, дори и при положение, че мигновенно се положат медицински грижи след приемането им от човешкия организъм. Единственият начин за разпознаване на отровната мухоморка от ядливата печурка са пластинките от вътрешната страна на гуглата. При мухоморките те винаги са чисто бели.

     Друг вид гъба, към която всеки трябва да се отнася с особено внимание е сивата копринка. Тя расте на гъсто скупчени групи, които отдалече приличат на купчина заоблени камъчета. Отгоре гъбата е сивобяла, а центърът й е покрит с дребни кафяви люспи. Външният вид на сивата копринка не е много привлекателен, а и тя расте по твърде неприятни места - торища, сечища и в близост до изгнили пънове.

     Поради тази причина гъбарите рядко берат сивата копринка. Гъбата е ядлива, докато е съвсем млада, не притежава вкусови качества и е без аромат. Ако човек я консумира, след като е пил кафе или приел някакъв алкохол, то той ще получи тежко отравяне, което може да бъде и фатална. Ето защо в доста страни сивата копринка е известна като “противоалкохолна гъба”. 

Всички най-предпочитани за бране и консумация гъби лесно могат да бъдат сбъркани с подобни на тях, които да се окажат силно отровни. Някои могат да бъдат опасни дори и само при докосване, защото отделят отровен секрет.

След първите есенни напоителни дъждове в горите на много места може да бъде срещана гъбата рижика.

     След първите есенни напоителни дъждове в горите на много места може да бъде срещана гъбата рижика. По арамот тя отстъпва на някои гъби, но на вкус има малко съперници. На външен вид рижиката е керемиденочервена, оттам идва и нейното име. Единствената гъба, с която рижиката може да се обърка, е лъжливата млечница, известна още под името мъхнатка. Двете гъби се разпознават по един съществен белег - при разчупването на пънчетата им от отровната млечница потича млечнобял сок, а при рижиката този сок е червеникав.

     Друга често срещана и разпространена отровна гъба е горчивата припънка. Тя е двойник на предпочитаната за бране обикновена пънчушка. По външен вид и размери двете гъби са почти еднакви. Разпознават се по силната и неприятна миризма, която излъчва горчивата припънка.

     Обикновената манатарка е една от гъбите, които притежават превъзходни вкусови качества и много приятен аромат. Тя е на първо място по търсене сред ядливите гъби и се счита за истински деликатес. Поради високата изкупна цена на манатарката, тя е предпочитана и много привлекателна за гъбарите. Външните й белези обаче са твърде непостоянни. Манатарката също има свой смъртоносен, отровен двойник - дяволската гъба.

Обикновената манатарка е една от гъбите, които притежават превъзходни вкусови качества и много приятен аромат.

     Всички най-предпочитани за бране и консумация гъби лесно могат да бъдат сбъркани с подобни на тях, които да се окажат силно отровни. Някои могат да бъдат опасни дори и само при докосване, защото отделят отровен секрет.

     Иначе гъбите са много вкусни и полезни за човешкия организъм. От тях се произвеждат лечебни препарати, които се ползват с успех в лечението на болести, като кръвоспиращи средства в акушеро-гинекологичната практика и т. н. При събирането си обаче е важно гъбите да бъдат внимателно и целенасочено подбирани, защото често лекомислени действия от страна на неопитни гъбари довеждат до сериозни и необратими последици.  

Книжката на Таня Савичева!

Книжката на Таня Таня Савичева - седемгодишна. Таня, твоята книжка чета. Тя е мъничка, мъничка книжка, като тебе - със седем листа. Първи лист: Свирят немски гранати, до оградата падна човек. Втори лист: Днес погребахме тате. Трети лист: Днес убиха Олег. Четвърти лист: Убиха и баба. Пети лист: (как ли сила събра да напише ръчичката слаба): Днес мама умря. Шести лист: Много Савичеви бяха, вече никого няма дома. Седми лист: Ето, пак загърмяха. Аз останах сама. Таня Таничка, седемгодишна - все такава стоиш пред света. Аз се свеждам над твоята книжка. Таня, уча се да чета. Аз на ум я повтарям полека, колко лесно запомня се тя. Нека всички опитаме, нека - тя е малка, от седем листа. Дванадесетгодишната ленинградчанка Таня Савичева е започнала да пише своят дневник дори по-рано от  Ана Франк, жертва на Холокоста. Те са били връстници и са писали за едно и също - за ужаса на фашизма. Тези две момичета са загинали, без да дочакат победата: Таня - през юли 1944, Ана - през март 1945 година. "Дневникът на Ана Франк" е бил публикуван след войната и разказал за своят автор по целия свят. "Дневникът на Таня Савичева" не бил издаден, в него имало само 7 ужасяващи записи за смъртта на нейното голямо семейство в блокадата на Ленинград. Тази малка книжка е била предявена в Нюрнбергския процес в качеството си на документ, обвиняващ фашизма. Днес "Дневникът на Таня Савичева" е в Музея за историята на  Ленинград" (Санкт Петербург), а неговото копие - във витрината на Мемориала на Пискаревското гробище, където почиват 570 хиляди жители на града, умрели по времето на 900-дневната фашистка блокада (1941-1943 год.) и на Хълма на поклонението в Москва. Детската ръка, загубила сили от глада, е писала неравно. Крехката душа, поразена от непоносими страдания, вече не била способна на истински емоции.Таня просто е фиксирала реалните факти от своя живот - трагичните "посещения на смъртта" в родния си дом. И когато четеш това, тръпнещ: "28 декември 1941 година. Женя умря в 12,30 през нощта, 1941 година" "Баба умря на 25 януари в 3 часа, 1942 година" "Лека умря на 17 март в 5 часа сутринта, 1942 година" "Чичо Вася умря на 13 април, в 2 часа през деня, 1942 година" "Чичо Леша, 10 май в 4 часа през деня, 1942 година" "Мама - 13 март в 7.30 часа сутринта, 1942 година" "Всички умряха. Остана само Таня" Тя е била дъщеря на пекар и шивачка, най-малката в семейството, любимка на всички. Големи сиви очи под руси ресници, моряшка блузка, чист, звънък, ангелски глас, обещаваш певческо бъдеще. Всички Савичеви били музикално надарени. Дори майката, Мария Игнатиевна, създала малък семеен хор: двамата братя - Лека и Миша, свирели на китара, мандолина и банджо, Таня пеела, останалите поддържали хора. Бащата, Николай Радионович, умрял рано, и майката въртяла домакинството, за да вдигне на крака петте деца. В Ленинградският  дом на модата шивачките имали много поръчки и тя печелела добре. Изкусните й бродерии украсявали дома на Савичеви - завески, салфетки, покривки. В детските си години бродирала и Таня - само цветя и цветя... През лятото на 1941 година всички Савичеви се събрали в село до Гдов, до Чудското езеро, но само Миша успял да си тръгне. Утрото на 22 юли, донесло войната, променило плановете. Сплотеното семейство на Савичеви решило да остане в Ленинград, да е заедно, да помага на фронта. Майката - шивачка шиела дрехите на бойците. Лека, заради лошото си зрение не попаднал в армията, но работел в завод, сестрата Женя правила загражадения за мините, Нина била мобилизирана в работата по защитата на града. Василий и Алексей Савичеви, двамата чичовци на Таня, случили в отбраната. Таня също не седяла със скръстени ръце. Заедно с другите деца тя помагала на възрастните да копаят окопи. Но кръгът на блокадата бързо се свивал - според плана на Хитлер Ленинград е трябвало "да умре от глад, да се изтрие от лицето на земята". Един ден Нина не се върнала от работа. В този ден имало силен обстрел, у дома всички се безспокоили и я чакали. Когато минали всички срокове, майката дала на Таня, в памет на сестра й, нейното малко тефтерче, в което момиченцето започнало да води своите записки. Женя умряла във фабриката.Работила в продължение на две смени, след това е трябвало да дарява кръв, силите й не стигнали. Скоро погребали в Пискаревското гробище и бабата - сърцето й не издържало. В историята на Адмиралтейският звод има такава записка: "Леонид Савичев работел много добре, дори и когато бил изтощен. Един ден той не дошъл на смяна - в цеха съобщили, че е умрял." Таня все по-често отваряла своята книжка - един след друг починали нейните чичовци, а после и майка й. Накрая момичето записва и страшното: "Всички Савичеви умряха. Остана само Таня." Таня така и не разбрала, че не всички Савичеви са загинали, техният род се е продължил. Сестра й Нина била спасена и върната в тила. През 1945 година тя се връща в родният град, в родният дом, и сред голите стени, парчета и мазилка, намерила книжката с Танините записки. След сериозно раняване на фронта се завърнал и брат й Миша. Таня, губеща съзнание от глада, била открита от служители на специалните здравни екипи, обхождащи ленинградските домове. Животът едва се крепял в нея. Заедно с още 140 други, изтощени от глада ленинградски деца, момичето било евакуирано в Горковска, сега Нижегородска област, в село Шатки. Жителите му носели на децата кой каквото можел, хранели и сгрявали душите на сирачетата. Много от децата укрепнали и се изправили на крака. Лекарите в продължение на 2 години се борили за живота на младата ленинградчанка, но гибелните процеси в нейният организъм се оказали необратими. Ръцете и краката на Таня треперели, мъчили я ужасни болки в главата. На 1 юли 1944 година Таня Савичева починала. Погребали я в гробището на селото, където тя почива под мраморен паметник. Наблизо - възпоменателна плоча с барелеф на момичето и страничките на нейният дневник. Танините записки са изрязани и на сив камък на паметника "Цветът на живота", под Санкт - Петербург, на 3 км. от блокадният "Път на живота".  Таня Савичева е родена на  25 януари, в деня на Светата мъченица Татяна. Останалите живи Савичеви, техните деца и внуци, непременно се събират на обща трапеза и пеят "Балада за Таня Савичева" (композитор Е. Дога, текст В. Гина), която за първи път е прозвучала на концерта на Едит Пьеха: "Таня, Таня, ... твоето име - като сигнал на всички наречия" Сърцето не трябва да спира да си спомня, иначе се прекъсва нашият човешки род. Източник: Непридуманньiе рассказьi о войне PS. Не претендирам за точност в превода. Опитах се максимално точно да преведа историята на Таня, която някои от нас може би помнят от училище. Лично аз помня стихотворението. Набило ми се е в главата... Може би заради трагедията на Таня. Нека не позволяваме това никога повече да се случва тук или където и да е...

Unutulmaz 90.Bölüm Final Harun - Eda Dans (Son Sahne)

http://www.youtube.com/watch?v=X9GWaR3DYSY&feature=related&noredirect=1

Морска лисица (Raja clavata)

Морска лисица (Raja clavata)

Морската лисица е хрущялна риба, която се среща по европейските и северноафриканските брегове на Атлантическия океан, Средиземно, Адриатическо и Черно море... Женската достига около 125 см, а мъжката до 70—85 см. Устата е разположена коремно. Тялото и е осеяно с шиповидни костни плочки, има ромбовидна форма с удължена опашка с шип. Окраската е променлива, но най-често гърбът е сиво кафяв с големи или по-малки черни или светли петна. Коремът е бял с розово виолетов оттенък. Храни се с дънни риби, ракообразни и мекотели. Няма стопанско значение.

Wood - plastics composites( WPC)

Construction Standards

Your deck builder knows that satisfying you, the customer – by delivering improved decking performance over a longer life, through exceptional service and quality materials, workmanship and building techniques – is why he or she is in business.

Quality in materials and construction are the most important aspects of decking delivery as these elements determine whether a deck will perform well over a long life when exposed to the damaging effects of weathering.

The Building Code of Australia (BCA) contains technical provisions for the design and construction of buildings and other structures, covering such matters as structure, fire resistance, access and egress, services and equipment, and certain aspects of health and amenity. The BCA has the status of building regulations in all States and Territories, providing the minimum regulatory requirements for buildings in Australia. Your decking must, as a minimum, comply with the BCA.

Prestige No-Nail Deck Co. releases the Prestige Dek-Tie, a deck fastening system that any trade or handy person can use. Building your deck using Prestige Dek-Tie’s will enhance your entertainment & outdoor living area because there are No nail or screw heads visible. Any type of decking timber can be used in a variety of widths and thicknesses.

In addition to the requirements of the BCA, it is strongly recommended that the deck builder, specialist contractor or customer (as appropriate) apply the following good practices:

• Use good workmanship
• Use good quality subframe timber (low shrinkage or seasoned and of high durability) of the strength group specified in the design
• Use wide joists
• Use good quality decking timber (kiln dried with moisture content between 12-15%, stable and of high durability)
• Use hot-dipped galvanised, class 3  mechanical coated or stainless steel fixings as required by the BCA and suitable for the exposure conditions
• Protect decking from heat and moisture whilst stored on site prior to use.
• Take action, before or after construction, to ensure the area under the deck dries quickly after rain without water pooling
• Seal cut ends, checked joints and timber interfaces
• Use a moisture barrier between bearer/joist and joist/deck board surfaces
• Apply a finish/sealer liberally to the cut ends before fixing decking
• Allow a 3 to 5mm gap between adjacent boards (5mm AS3969 Bushfire Zone)
• Fix decking by hand with stainless steel or hot dipped galvanised twist dome head nails or with a recommended proprietary fixing system
• Hand nailing with give a stronger hold down than machine nailing
• Some fixing systems give a nail-free finish
• Place nails in a formal staggered alignment to avoid splitting the joist
• A deck is classed as a floor for BCA regulations so the same standards apply
• Drill a small pilot hole in the decking to avoid splitting
• Drill the board ends and hand nail to avoid end splits
• Drive nails so the head is flush with the top of the deck – do not punch
• Follow normal BCA requirements for fixing wide flooring boards (over 100mm must be top nailed)
• Apply another finish coat after the decking has been laid (where a penetrating oil or stain finish is to be used ) or as recommended by the manufacturer
• Reapply the decking finish at regular intervals as recommended by the finish manufacturer
• Undertake a termite inspection at regular intervals as recommended by pest treatment professionals
• To achieve optimum performance, the following practices should also be undertaken:
• Cut deck board butt ends with a slight backward undercut – ensures top surfaces will meet
• Seal the tops of joists before fixing decking
• Apply one sealer coat all round the decking boards before fixing to protect decking from weathering and cupping, twisting or checking.

Price Vs Quality

You only get what you pay for and not all generically named products and construction techniques are the same, with significant variations in performance resulting from differing qualities. Generic specifications, eg “F14 hardwood”, or “hardwood decking” or “fixing with two nails at each joist” are too broad and allow too much variation into lower quality with the possible effect of dissatisfaction with the performance and longevity of your deck.

We recommend using only good quality materials and workmanship to ensure that you gain the satisfaction which comes from a deck which performs well over a long life.

Consider this:

• Not all subframe timbers are equal
• Not all decking timbers are equal
• Not all fixing materials are equal
• Not all construction methods are equal
• Not all decking fixing methods are equal and so on
• As a generalisation, higher quality materials and construction techniques will perform better and last longer.

Examples:

Posts – H5 treated pine, cypress posts (heartwood free) or Hot Dipped Galvanised steel
Subframe – H3 treated pine, cypress pine, f27 hardwood or steel
Decking – Kiln dried  class 1 or 2 hardwoods are signifacntly better performing timber species than seasoned timbers.

The higher quality kiln dried Australian hardwoods are better performing timbers than Merbau/Kwila due to reduced moisture content.  Higher quality Australian hardwoods such as Spotted Gum, Ironbark, Blackbutt, Forest Reds or Stringybark will generally be significantly more expensive than an imported timber such as Merbau/Kwila.

Fastening Systems

There are several “nail-less” fastening systems for decking on the market. Some have to be forced into the edges of the decking board with a hammer blow, (this could cause splitting of hardwoods or a not so tight hold as in softwoods), then fixed to the side of the joist. Others have to be fixed from the underside of the decking (somewhat difficult if the deck is low to the ground). Others use clips that fit into grooves machined into the edges of the decking boards.

Conclusion:

Good quality is not automatic. There is a wide range of qualities in materials and workmanship supplied in the decking market from lowest (and possibly unacceptable) to best. If you do not specify good quality you may not receive it. Do not leave supply of good quality materials and workmanship to chance. Ask your supplier for quality assurance certificates on any imported timbers.  Are they from sustainable forests? Does their logging impact on the wildlife of the source country? Are they kiln dried and not just seasoned? etc etc.

The Prestige Dek-Tie is a simple device that effectively holds boards in place by acting as the tongue for a pair of grooves quickly cut into the edge of any board using a biscuit jointer or router with a slot 4mm cutter. Either way is easy, cheap, relatively quick and effective. Some decking timber suppliers can also supply your decking timber already slotted and oiled to make it easier for you or your builder to fix into position.

Any person who feels capable of building a deck be they tradesman or keen DIY’er can now achieve the ultimate finish on their deck.
Use the decking board of your choice 65-90mm wide and from 19mm-35mm thick. 

NOTE: boards wider than 90mm may show excessive cupping and shrinkage, especially if it is a tropical species such as Merbau, Balau or Batu.

Честотни преобразуватели

Честотни преобразуватели

Електрическата енергия е енергия позволяваща преобразуването с висок КПД. Рационалното  използване води до значителна икономия в парично изражение. Честотните преобразуватели превръщат всеки трифазен стандартен мотор в задвижване с променливи обороти. Честотното регулиране на оборотите на ел.моторите намира приложение в текстилната, хартиената индустрия, подемните машини, хранително-вкусовата промишленост, дори и в перални машини.

Чрез задвижване с ЧП е възможно регулиране скоростта, въртящият момент, посоката, стартирането и спирането на стандартните асинхронни или синхронни променливотокови двигатели.

Предимства: 1. Енергоспестяване 2. Удължен живот на механичното оборудване 3. Намаляване пусковия ток4. Елиминира трептенето на напрежението

Дебита на помпи и вентилатори може да се променя по няколко начина: чрез дроселиращи клапи, байпаси или други подобни. Това означава значителна загуба на енергия.

Регулирането на дебита на помпи и вентилатори чрез трифазни асинхронни мотори и честотни преабразуватели е алтернативното решение. Това решение икономисва енергия, съответно-пари! 

При намаляване на дебита чрез редуциране на оборотите се пести енергия. Едно наполовина намаляване на оборотите води до намаление на консумираната мощност около 80% !

Броят на полюсите е заложен конструктивно. Един мотор свързан към мрежа 50Hz и с 4 полюса, се върти с 1500 оборота в минута. Двуполюсен мотор ще се върти с 3000 оборота в минута и т.н.

Честотният преобразувател изменя не само честотата, но и приложеното към мотора напрежение. Чрез това се осигурява необходимият момент на вала на двигателя без да се стига до прегряване. Изходната честота не зависи от честотата на мрежата и може да бъде както по-голяма, така и по-малка от нея. Т.е. скоростта на двигателя може да се регулира както под синхронната, така и над синхронната. Честотата и напрежението не са ограничени и асинхронния мотор може да се пуска и ускорява от неподвижно състояние.

Една принципна схема:

Изправител: Посредством 6 диода при трифазния ЧП се получава напрежение с константна честота. Постоянното напрежение се натрупва върху кондензатори (около 800VDC). Освен това кондензаторите поемат и излишната енергия. Тя се генерира от мотора когато голям махов момент трябва да се приведе към неподвижно състояние. При големи спирачни моменти се използват подходящи транзистори и спирачни съпротивления.

Инвертор: Състои се от 6 тиристора преобразуващи междинното постоянно напрежение в регулируемо напрежение и регулируема честота за управление на мотора. Това се осъществява обикновено чрез широчинно-импулсна модулация.