100 неща, които трябва да знаем за природната география

България е европейска, балканска, и черноморска държава. Намира се в Югоизточна Европа и заема североизточната част на Балканския полуостров / 22% от неговата територия/. 

Крайни точки: - север: устието на река Тимок; - юг: вр.Вейката в Гюмюрджински снежник; - запад: с.з.от вр. Китка - изток: нос Шабла на Черно море

Съседни страни: - север – Румъния - юг – Гърция и Турция - запад – Сърбия, Черна гора и Македония

Територия на България: ≈ 111 000 км.², според Парижкия мирен договор от 1945 година. От север на юг – 330 км. От запад на изток – 520 км.

Обща дължина на българските граници: 2245 км.,от които 686 км. речни,1181 км.сухоземни и 378 км. морски. 

Северна граница на България: най-дългата българска граница от 470 км. от устиета на река Тимок до гр.Силистра.Върви по талвега на втората по дължина европейска река- Дунав.

България е една от 9-те дунавски страни. Най-голям български остров – Белене.

Източна граница на България: с Черно море – 378 км.дължина, от нос Картал – южно от румънското село Вама Веке до устието на река Резовска. 

Южна граница на България: с Турция и Гърция.От устието на река Резовска до ГКПП Капитан Андреево е «турският « участък.Границата с Гърция започва от ГКПП Капитан Андреево да вр. Тумба.

Западна граница на България: с Македония и Сърбия – от вр. Тумба /Беласица/ до устието на река Тимок. Релеф:

Преобладаващ релеф: равнинно – хълмист и низинен 72,5% от територията на страната с преобладаваща посока на простиране запад -изток.

На територията на България са представени з-те основни вида скали,изграждащи земната кора: магмени - Централно Средногорие, Западни Родопи, Рила, Пирин, Осогово и др. Седиментни с повсеместно разпространение и метаморфни – Югозападна България. 

Палегеографското развитие на българските земи преминава през три основни етап : донеогенски,неогенски и кватернерен.Всеки от тях се характеризира с действието на ендогенни релефообразуващи процеси, които създават едрите форми на релефа и екзогенни процеси, в резултат на които появилите се форми се разрушават и моделират. 

Главните морфоструктори на територията на България са Мизийската плоча, Балканиди, Краищиди, Рило-Родопски массив и част от Сръбско – Македонския массив.

Ендогенни процеси на територията на България:няма съвременна вулканична дейност, активни сеизмични процеси и вертикални движения на земната кора.

Екзогенни релефообразуващи процеси проявяващи се на територията на България: 

Рила и Пирин – двукратно заледяване през плейстоцена. Съвременен ледников релеф. 

Въз основа на особеностите на съвременния релеф на територията на България се обособяват четири геоморфоложки области: Дунавска равнина, Старопланинска област, преходна планинско – котловина области и Рило – Родопска област.

Средна надморска висчина на България: 472м.

Пет височинни пояса.

Липсва съвременно заледяване.

Най-висока точка на България: вр. Мусала – 2925м./Рила/ е и най високата точка на Балканският полуостров.

Най-ниската точка: черноморското крайбрежие.

Най-обширната равнина в България: Дунавската равнина.

Най-дългата планина в България: Стара планина – около 530 км. 

Втората по дължина планина в България е Средна гора – 285 км.

Най-голямата котловина в България: Софийската около 1100 км.², с надморска височина 550м.

Най-обширната низина в България: Горнотракийската. 

Най-високи български планини: Рила – 2925м., Пирин – 2914м., Стара планина – 2376м., Витоша – 2290м., Осогово – 2251м., Славянка – 2212м., Родопи – 2191м., Беласица – 2029м.

Средновисоки и ниски планини: Влахина – 1924 м., Малешевска планина – 1803м.,Руй – 1706м.,Огражден – 1644м.,Средна гора – 1604м.,Верила – 1415м.,Странджа, Сакар – 856м.

Задбалкански котловини: високи /западните / - Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко – Пирдопска. Ниски /източните/ - Казанлъшка, Карловска, Сливенска, Карнобатска, Айтоска. 

Ждрела: Буйновско, Трънско, Триградско.

Проходи: Шипченски, Вратник, Проход на Републиката, Твърдишки, Витиня, Петрохански и др.

Проломи: Искърски, Струмски, Земенски и др.

Седловини: Предела, Юндола.

Пещери: Бачо Киро, Духлата, Снежанка, Дяволско гърло,Ягодинска, Магурата, Леденика, Съева дупка и др.

Скални образувания: Белоградчишките скали, Побитите камъни, Мелнишки пирамиди. Полезни изкопаеми:

На територията на България са представени трите основни групи полезни изкопаеми: изкопаеми горива, рудни и нерудни.Като цяло България е бедна на горива, а се отличава с по- големи запаси от рудни и нерудни изкопаеми.

Изкопаеми горива: най-големи запаси от лигнитни въглища /Източномаришки басейн/.

Рудни: най-големи запаси от руди на цветни метали – оловно-цинкови,медни.

Нерудни: гипс,каолин,сол,кварцови пясъци,варовици,глини и др. Климат

42.Фактори на климата: Географско положение, въздушни маси, релеф, влияние на водните басейни.

43.България е разположена в южната част на умерения климатичен пояс и прехода към субтропичния климатичен пояс.

Стара планина – климатична преграда.

Циклони и антициклони с влияние върху климата на България – Исландски и Генуезки минимум и Азорски и Сибирски максимум.

Атлантически океан – с най-голяма климатообразуваща роля. 

Черно море – с ограничено климатично влияние. 

В България има пет климатични области: - умереноконтинетална; - преходноконтинетална; - континентална-средиземноморска; - черноморска; - планинска; 

Елементи на климата: температура на въздуха, валежи, ветрове, атмосферно налягане, облачност и др. 

Средна годишна температура на въздуха за България: 10,5ºС. 

Абсолютен максимум на температура в България – гр.Садово 45,2ºС измерена през 1916 година. 

Абсолютен минимум на температура в България – Трънска котловина – 38,3ºС измерена през 1947 година.

Средна годишна сума на валежите в България: ≈700 мм.

Преобладаващите ветрове в България са със северозападна посока. 

Вр.Мургаш – Стара планина: най-ветровитото място в България.

Местни ветрове: фьон, бора, бризи, планински, долинни.

Неблагоприятни климатични явления в България: мъгли, градушки, слани, поледици, вихрови бури, засушавания, наводнения.

Най-малко количество на валежите в България: Източна Дунавска равнина /Приморска Добруджа/. Води 

България се отличава с неголеми водни запаси. Основни фактори за формирането и териториалното разпределение на водите у нас са: климат, релеф, геоложки строеж и скален състав, почви, растителност, антропогенната дейност. 

Две отточни области в България: Черноморска - 57% от територията на България и Егейска - 43%. 

Подземни води в България: грунтови, напорни /артезиански/, карстови /обхващат 40% от всички подземни води/, минерални.

Най – големи карстови извори в България: Девинските.

Артезиански води има в Дунавската равнина, Горно тракийката низина по Черноморското крайбрежие. 

Грунтови води в България – Софийска котловина. 

Минерални води в България: има над 600 находища на минерални естествени извори и 400 сондажни находища – Хисаря, Наречен, Банкя .

Най – горещ минерален извор в България: Сапарева баня – 102,4ºС.

Повърхностни води в България: реки, езера, блата. 

Река Дунав е единствената плавателна река в България.

Най – дългата река в България: река Искър

Най – пълноводната река в България: река Марица. 

Големи реки в България: Струма, Тунджа, Янтра, Места, Арда, Камчия. 

Най – високия водопад в България: Райското пръскало в Стара планина /височина 125м./. 

В България има ≈ 400 езера с различен произход: тектонски, ледникови, крайморски, карстови, изкуствени. 

Езерото Сребърна /крайречно/ - обявено е за биосферен резерват. 

”Сините очи “ на планината: седемте рилски езера – Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното езеро, Долното езеро. 

Най – голямото крайморско езеро в България: Бургаското езеро.

Най – големия язовир в България: “Искър”. Почви

На територията на България се отделят три почвени зони: - Севернобългарска лесостепна : обхваща Дунавската равнина и Предбалкана. - Южнобългарска ксеротермална: обхваща Южна България. - Планинска почвена зона: обхваща планинските райони.

Севенобългарската лесостепна почвена област включва черноземни и сиви горски почви.

Южнобългарската ксеротермална област включва канелени горски почви и смолници. 

Териториите с надморска височина над 800м. попадат в Планинската почвена зона с основни почвени типове – кафяви горски и планинсколивадни. 

Азонални почвени типове в България: - Хумосно – карбонатни почви; - Алувиално – ливадни почви; - Блатни и торфенисти почви; 

Най – плодородни почви в България: черноземните формирани върху скалата льос. Има четири типа чернозем разпространени в Дунавската равнина.

Антропогенната дейност е довела до ограничаване на почвените ресурси на страната: намаляване на обработваемите площи, замърсяване с тежки метали, ерозия и др. Растителност

България принадлежи към Средноевропейската и Средиземноморската фитогеографска област.

Растителността се изменя в хоризонтално и вертикално направление. В България се срещат над 12 360 растителни вида. Различават се три основни растителни типа: дървесна, храстова растителност.

Реликти: растения от минали етапи на палеогеографското развитие, съхранили се до днес – сранджанска зеленика, конски кестен и др.

Ендемити: растения, които са разпространени само на определена територия: рилска иглика, родопско лале.

Най – старото широколистно дърво в България: намира се в село Гранит, Южна България. Дървото е от типа летен дъб, като възрастта му се изчислява на около 1650 години. Короната му е 1017 кв.м., обиколката на стъблото му е 7,45 м.,а височината – 23,4 м. 

Три четвърти от горите на България са широколистни – предимно дъбови и букови. 

Лонгози: на река Камчия, в долните течения на черноморските реки.

Най – старото иглолистно дърво в България: Байкушевата мура – вид черна мура. Намира се в Пирин на 1930 метра надморска височина. Възрастта и се оценява на по – вече от 1300 години, което я прави най-старото иглолистно дърво в България и едно от най-старите дървета в света. Височина 26 м., диаметър 2,2м. и обиколка 7,8м. Животински свят

В зоогеографско отношение България принадлежи към Палеоарктичната област. В страната са установени над 15 000 животински вида, които съставляват около 15% от видовото разнообразие на континента Европа. 

изменени на животинския свят във вертикално отношение е в тясна връзка с растителността. 

Антропогенната дейност е довела до негативни последици върху растителността и животинският свят на България – изчезнали видове: рис, тетрев, бобър.

През 1931г. е обявен първия резерват в България – Силкосия на р.Велека /Странджа/.А през 1934г. е обявен и първия природен пак в не само в България, но и на Балканския полуостров – Витоша.

Национални паркове в България - Рила, Пирин, Централен Балкан.

В България има десет природни парка – Беласица, Българка, Врачански Балкан, Сините камъни, Пресина, Рилски манастир, Шуменско плато,Витоша, Златни пясъци, Русенски Лом.

В България има 17 биосферни резервата – най-голям е Джендема /Бяла река/ ,а най-малък Камчия. 

От 1998г. има създаден Закон за защитените територии. Червената книга на България е списък на застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове живеещи на територията на България. Излиза в два тома – първи том от 1984г. растения и втори том от 1985г. животни