For people who like this blog ...

For people who like this blog ...
Click on the ads from Google!

FSB - Free bets! Football, Basketball, Hockey!

Free bets!
Football, Basketball, Hockey!


http://www.freesportsbet.com/anatoli1606.html

Дива коза (Rupicapra rupicapra)

Разпространение

Дивата коза се среща по високите планини в Европа (включително България) и някои ограничени части на Азия. Ареалът й на разпространение обикновено се намира между 800 и 2500 m надморска височина. Дивата коза е един от малкото истински европейски диви бозайници. Числеността й у нас е около 2 000 бр.

 Общи сведения

Козината на дивата коза през лятото е къса и гладка, а на цвят е светлокафява или червеникаво-кафява. През зимата тя става шоколадово кафява, а космите по гърба нарастват до 10-20 сm. Долната страна е светла. Обикновено краката са по-тъмни. Има малка брада. Челюстите, бузите и носът са бели. От окото до муцуната преминава черна ивица.

Дължина на тялото - 110-135 сm; височина при холката - 75-90 сm; тегло - 35-50 kg (мъжкия) и 30-42 kg (женската); дължина на опашката - 3-4 сm; полов диморфизъм при дивата коза е много слабо изразен. Рогата на дивата коза са къси и куковидно извити накрая. Всяка година се образува по един пръстен, като по този начин може да се определи възрастта на дадения индивид.

Начин на живот и хранене

Дивата коза се катери отлично по стръмни и скалисти участъци с голяма сигурност и прави огромни скокове над планински пропасти. Не съществува друго животно, което може да й съперничи в ловкост и скорост на придвижване по планинските терени. Естествените й неприятели не могат да я застигнат в преследване, само скалният орел може да залови съвсем млади диви кози. Нощем дивата коза се оттегля и почива в скрити и трудно достъпни места, откъдето на зазоряване излиза да пасе до обед, когато отново се скрива на някое сенчесто място, за да почива. Обикновено, привечер излиза да се храни отново. Зимно време търси храна цял ден. Дивите кози водят заседнал начин на живот, като само понякога, при лошо време, слизат малко по-ниско в горите, но въпреки това предпочитат добре познатите им пътеки и райони. Най-често женските и малките се събират на малки групички или стада, а мъжките се движат сами. Малките не се раждат никога в горски участъци, както и битките между мъжките не се провеждат в такива. По време на размножителния период, мъжките заемат определена територия, която маркират със секрет от основата на рогата си, който натриват на ключови места. Ако се появи съперник, собственикът на територията започва демонстративно да трие рогата си в най-близкия храст, като ако това не помогне, уринира по границата на територията си. Срещата между съперниците най-накрая завършва с битка, в която рогата се превръщат в опасно оръжие. В природата рядко се стига до сериозни наранявания по време на тези битки, за разлика от отглежданите на затворено диви кози, при които победеният няма пространство за бягство и често бива наранен сериозно от победителя.

Храни се с всякаква храна от растителен произход, зимно време изкопава корени и яде също така мъх, лишеи и пъпки. Живее до 18-25 години. Най-големите неприятели на дивата коза са скалният орел, рисът, мечката, вълкът и лисицата. Най-развити при нея са слухът, зрението и обонянието.

 Размножаване

Половата зрялост при дивата коза настъпва при женските на 2,5-3 годишна възраст, а при мъжките на 3,5-4 години. Бременността трае около 25-27 седмици. Малко преди раждането женските се отделят от стадото и раждат в някое закрито място, обградено от дървета, едно, много рядко две малки. Те се раждат напълно развити и могат да се придвижват самостоятелно. Кърменето трае около 6 месеца, но козлетата много преди това започват да се хранят с растителна храна.

 Стопанско значение

До неотдавна в нашата страна дивата коза бе чест ловен обект, но в наши дни, числеността й е крайно ниска и е защитена от закона. Отсрелът е на квотен принцип и то само подборно, при строг контрол. Трофейна стойност имат рогата й. Предлагат се екземпляри от 80 до 105 т. по СIС.

Видрата (Lutra lutra)

Разпространение

Видрата е повсеместно разпространена в Европа, Азия, Северна Африка, като на север достига до Полярния кръг. У нас се среща покрай големите язовири, вътрешните реки и река Дунав.

Общи сведения

Речната видра е типичен представител на род Видри и по размери е един от най-големите му видове. Тялото й достига на дължина до 75 сm, а опашката до 50 сm, мъжкият индивид тежи около 10 kg, а женският около 7 kg. Муцуната й е широка и плоска, очите и ушите малки. Пръстите на краката са съединени със плавателна ципа.

 Начин на живот и хранене

Видрата е активна по здрач и нощем. Храни се с риба, речни раци, жаби, а по-рядко и с водни плъхове и земеровки, ондатри и насекоми, червеи и малко количество растителност. Тя използва своите вибриси (мустаци) като обонятелен орган и лесно откриват плячката си. Ловува по няколко пъти в денонощие и консумира по 1 kg храна на ден. Населява различни, богати на риба водоеми - реки, езера, язовири, блата и горски реки, като най-често се среща в малки реки със стръмни и подкопани брегове. Отличен плувец и гмурец, издържа под водата около 2 минути. Живее в самостоятелно изровени дупки с 1-2 входа под водата, но се настанява и в чужди леговища.

Размножаване

Видрата има непрекъснат размножителен цикъл и женската може по всяко време от годината да се разгони, заплоди и роди. След около 60-70 дни бременност или пък 270-300 дни (с латентна фаза) ражда 2-5 малки, които след 35 дни проглеждат, а след 2 години стават полово зрели, живее около 15 години.

 Стопанско значение

Видрата е вредна за рибовъдството, но от екологична гледна точка е вид имащ своята ниша в природата и спомагащ за поддържането на екологичното равновесие. Поради силно намалялата си численост е вписана в червената книга на застрашените видове. Ловът й е забранен. Бракониери често я отстрелват заради красивата кожа.

Дива котка (Felis silvestris)

 Разпространение

Територията на разпространение на дивата котка обхваща Европа, Средния изток, Централна и Южна Азия. У нас се среща, както в равнините, така и в планините.

 Общи сведения

Дивата котка е по-едра от домашната.Тялото й е покрито с мека и гъста козина, кафяво-сива на цвят. Женските са със слабо жълтеникав оттенък. Муцуната е червеникаво жълта, а носът - месесто червен, на челото има три надлъжни черни ивици. По дължината на гърба до опашката има две тъмни ивици, от които излизат на страни напречни тъмни шарки. Опашката й е пухкава с три-четири напречни ивици, а върхът и е черен и завършва равно.

 Начин на живот и хранене

Дивата котка е типично горско животно, като обитава скалисти или гористи местности. Предпочита да ловува нощем и избягва срещите с хора, поради което са много редки случаите на директното й наблюдение. Активна е през нощта, а деня прекарва в сън. Зимата прекарва в дупки или хралупи, а през лятото води скитнически начин на живот. Храната й зависи от местообитанието. В равнините напада фазани, яребици и др., а в планините лови гризачи, птици, понякога сърнета и други, като по този начин нанася щети на ловното стопанство.

 Размножаване

Дивата котка живее поединично и избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След като бъде оплодена, женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво, където след около 2 месеца ражда от три до шест малки, които кърми около четири месеца. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като при домашната котка. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.

Стопанско значение

Дивата котка се смята за вредно животно и убиването й е разрешено през цялата година. Много често в природата се срещат и подивели домашни котки. По окраска те приличат на дивата, но имат по-къси и не толкова рунтави опашки. Също така липсва и бялото петно по гърдите, което ясно личи при дивите.

Бялка (Martes foina)

Разпространение

Видът се среща в Европа и Азия. У нас бялката обитава крайселищни гори и поля, но се среща и в запустелите дворове и къщи в селата и градовете.

Общи сведения

По външния си вид бялката прилича на златката. Цветът на козината й е тъмнокафяв. На гушата има бяло петно, което понякога е жълтеникаво, и винаги се разклонява към краката или е разделено на две от тясна тъмна ивица. Ходилата й са голи. На дължима достига 80-85 сm.

Начин на живот и хранене

В недалечно минало бялката е обитавала горите, с предпочитание към скалистите места. През последните двадесет години, се заселва в близост до населени места, в изоставени къщи или стопански постройки. Леговището си прави в скалите, в таванските помещения на изоставени постройки. Храни се с мишки, плъхове, зайчета, с птици и техните малки и яйца. Напада и домашни птици. Тя е свирепо животно и унищожава повече птици, отколкото може да изяде. Бялката няма неприятели.

 Размножаване

Бялката сватбува пред юли-август. Бременността й продължава около 250 дни. В началото на май ражда 2-6 малки. Около 30 дни те са слепи. До есента израстват и заживяват самостоятелен живот.

                                   Стопанско значение

Кожата на бялката е ценна. Тя спада към групата на вредния дивеч, но отстрелът й е ограничен и е на квотен принцип. Трофейна стойност имат кожата и чер

Stroganoff-Style Beef with Broccoli

ingredients

• 1/2 cup light dairy sour cream
• 1/4 teaspoon dried dillweed
• 1 pound boneless beef top round steak, trimmed and cut into thin bite-size strips*
• 1 tablespoon cooking oil
• 1 small onion, cut into 1/2-inch-thick slices
• 1/2 teaspoon bottled minced garlic (1 clove)
• 3 cups dried wide noodles (6 ounces)
• 3 cups broccoli florets
• 3 tablespoons all-purpose flour
• 1 14-ounce can beef broth
• 3 tablespoons tomato paste
• 1 teaspoon Worcestershire sauce
• Ground black pepper

directions

1. In a small bowl, stir together sour cream and dillweed; set aside.
2. In a large skillet, cook beef, half at a time, in hot oil over medium-high heat until desired doneness. Remove beef from skillet and set aside. Add onion and garlic to the same skillet; cook for 8 to 10 minutes or until onion is tender.
3. Meanwhile, cook noodles according to package directions, adding broccoli for the last 3 minutes of cooking; drain well. Return noodles and broccoli to pan; cover and keep warm.
4. Sprinkle flour over onion mixture in skillet. Stir to coat. Add broth, tomato paste, and Worcestershire sauce. Cook and stir until thickened and bubbly. Cook and stir for 1 minute more. Return all beef to skillet; heat through. Season to taste with pepper. Remove from heat. Stir in sour cream mixture. Serve beef mixture on top of noodles and broccoli. Makes 4 servings.
5. *Tip: Partially freeze beef for easier slicing.