Рецепта за Курбан чорба от агнешко месо!

Съставки за Курбан чорба от агнешко месо

агнешко месо 1 кг
агнешки дреболии 250 г
краве масло 125 г (1 пакетче)
кромид лук 1-2 глави
яйце 1 бр.
лютиви пиперки 3-4 бр.
магданоз 1 връзка
джоджен
сол на вкус

Приготвяне на Курбан чорба от агнешко месо

Нарязваме месото, почистваме го, измиваме го. Поставяме го в тенджера заедно с нарязаните на ситни парченца дреболиийки, заливаме го с вода и варим. С решетеста лъжица премахваме пяната, която се образува. Добавяме нарязания на ситно лук и лютиви пиперки по желание. Задушаваме брашното в мазнината до златисто оцветяване, размиваме го с малко бульон и изсипваме в чорбата. Доливаме гореща вода, посоляваме и варим още 45 минути. Застройваме с разбитото яйце, което трябва да се пресече, сваляме от огъня, поръсваме със ситно нарязани джоджен и магданоз и можем да сервираме! 

Легенда за виното!

Там, където има има вино, има и жени - две неща, без които мъжът не може. Дали от любовна мъка, или от унес по питието - около тези две неща са се въртели цели епохи. Любовта е разпалвала войни, а виното е помагало за издаването на тайните. Жените и  ароматният еликсир са събуждали таланта на много велики мъже - учени, политици, писатели, художници. Дори най-мъдрите философски теории, които дават началото на много науки, са се развивали на чаша вино или пък в бъчва (Диоген). Жените през годините са се "римували" с муза, за да отприщят таланта на големите. Пикасо,  рисувал до 91 години, е един от най-ярките примери. Фернанда, която просто позира на дивана му в продължение на 9 години, преобразява гения и мрачните тонове в картините му неусетно преливат в розово и небесносиньо. Да не говорим за Жозефина на Наполеон, Елза на Айнщайн, Беатриче на Данте  Елиза на Бетовен и Гала на Салвадор Дали. А когато стане въпрос за великия Чаплин и десетките му жени, просто оставаме безмълвни.

Писаното слово остава и във фолклора ни до днес. Жените и виното, възпяти през годините, продължават да ни обединяват, когато се заговори за любов. „Червено вино снощи пих, ни капка не остана, горещо чело снощи крих в къдриците на Ана" на британеца Робърт Бърнс, или пък българското „Ако зажалиш някой ден за одринско вино” на останалата в забвение Магда Петканова, вдъхновила Марин Големинов да създаде музиката за песента. Фолклорът ни е възпял само с една песен бялото вино и тя е "Ой ти, бяло вино, що не си червено". Продължаваме с Христо Смирненски и неговата сатирична „Ода за Пенка едрата”, в която пише „Твойте обли рамена - две угоени свинчета с чудни мелнишки вина” и без да забравим за епиграмата „Вярност” на великия Радой, в която се казва: „Твой съм! Само твой! Точи вино и ме пий!”. Е, изборът на муза и питие оставям на вас, а единственото, което ми остава, е да  ви разкажа една легенда за виното

Легендата разказва, че преди много-много години във френския град Лим живял един богат винопроизводител... 

Той имал седем красиви дъщери. Един ден решил да посади седем лозя от различни сортове. От тях той искал да направи вино с изискан букет и да го остави като наследство на дъщерите си, за да ги предпази от раздор, а владенията си – от подялба. Но момичетата, които били с независим характер, събрали реколтата и направи седем различни вина, всяко от които отговаряло на вкуса и темперамента на една от сестрите.

Емилия била най-младата и романтична сестра. Тя обичала цвета на акацията, шипката и разходките покрай реката. Свежестта на характера й определила избора на винотоШардоне. Тя му подарила красив златист цвят и му внушила ароматите на цитруси с леки нотки на плодове и полски цветя, за най-голямо удоволствие на любителите на рибни блюда и бяло месо.

Клотилд – весела, лека и подвижна, отдала гласа си за виното Совиньон блан. Тя се стремила да запази неговия изумителен, несравним вкус, с присъщата му живост на екзотични аромати, който е способен да удиви и очарова всички поклонници на марката "7-те сестри", също така то прекрасно се комбинира с рибни блюда и морски дарове.

Розалия - насмешлива и своенравна палавница, обичала ярките цветове, които много добре се връзват с виното Каберне Совиньон Розе. Това свежо, сухо вино, пълно с плодова изящност, с много сложен букет от виолетки, малини и ямайски пипер в прохладна лятна нощ кара дори въздържателите да пеят. Прекрасно съпровожда блюда от риба, пастет, а също и салатата.

Меката, заоблена, страстна Розалина обичала гроздето Мерло и създала от него кадифено сухо вино с пурпурен цвят с тон на вишна и ароматни плодове в букета. Уникалният му плодов вкус чудесно се съчетава с месо на скара, птиче месо с трюфели, задушено агнешко и свежо сирене. Тя сервирала виното с температура +15 ° С.

Решителната, волева, щедра Мадлен вдъхнала във виното Каберне Совиньон цялата си страстност. Добре заобленото й вино може да бъде пример за природно равновесие и наистина е украшение на цялата гама на "7-те сестри". То има аромат на черен касис, вишна с пикантни подправкови нотки и има дълъг плодов послевкус. Идеално подхожда на месни блюда и за направата на сосове.

Истинска селянка, смелата и добродушна Мария веднага се влюбила във виното Сира. Тя без задни мисли му придала целия си ентусиазъм и мъжественост на характера си, а на лозята й все още продължава ръчното събиране на гроздовете. Сирата е един от най-старите сортове грозде в света, който дава плодови вина със свеж вкус и деликатен аромат на подправки на финала. Това вино чудесно допълва блюдата от дивеч.

Милата Валентина обича да посреща гости, които гощава с шунка, колбаси, месо на скара и Гренаш от лозята си. Гренаш е типичен сорт грозде за горещ южен климат. Този сорт се отличава с високо съдържание на захари. От него се получава екстрактивно червено сухо вино, имащо лека тръпчивина във вкуса. 

Игуана – екзотичен домашен любимец!

Игуаните обитават тропическите области на Централна и Южна Америка и Карибските острови.Името им произлиза от индианското племе Таино – игуана. Характерни белези при тях са масивното парче кожа, висящо под врата им и редица от шипове по целият им гръб до опашката. Също така имат и трето око, намиращо се на темето. Игуаните са с отлично зрение, те могат да различават форми, сенки, цветове и движение на големи разстояния. Чрез зрението си те ловуват, ориентират се и комуникират с други от  вида си.

В България най-популярни са зелените игуани, а те от своя страна са два вида – обикновена (Iguana iguana) и синя игуана (Iguana I.Rhinolopha), която има рог на върха на носа си. Те са растителноядни животни. Желателно е да се съобразявате с големината на парченцата храна, която им давате с обема на стомаха на животното. Най-добре е храната да бъде настъргана или накъсана.

За правилното хранене на игуаните трябва да знаеете следното:
-   не се хранят със салата;
-   не им давайте храна за кучета или котки;

Най-важното нещо е да се храни с разнообразна храна:
-  Зеленина(40-50% от дневната дажба):
-   синап;
-   глухарче;
-   ряпа;
-   листа от черница;
-   лозови листа;
-   хибискус и др.;

Зеленчуци(40%):
-    зелен боб;
-    грах;
-    ряпа;
-    цвекло;
-    тиква;
-    пащърнак;
-    намачкан американски орех;
-    жълъдова пулпа;
-    сладки картофи;
-    моркови;
-   маниока;

Плодове и цветове(10-12%):
-    папая;
-    круша;
-    ябълка;
-    пъпеш;
-    ягоди;
-    малини;
-    манго;
-    грозде;
-    праскова;
-    кайсия;
-    киви;
-    смокиня;
-    хибискус;

Храната трябва да е добре измита и без топлинна обработка. За растящите животни е добре да се добавят витамини, минерали и задължително калций. Не се препоръчват размразените или замръзнали зеленчуци. Всекидневно давайте прясна вода за пиене.
За отглеждането им се използва просторен терариум, аранжиран с клони за катерене.Температурата през деня трябва да е около 28-30 градуса, а през ноща – 18-21 градуса. За да се поддържа необходимата влажност от 70-80% е необходимо да се пръска два пъти на ден с хладка вода. През лятото игуаната може да се извежда на разходка със специално направен нагръдник.
При подходящо отглеждане, те достигат 2 метра дължина, като 2/3 от нея е опашката. Полова зрялост достигат на 1,5 години. Чивтосването става през юни-септември. Бремеността трае 2 месеца, след което женската снася 80 яйца.

Книжката на Таня Савичева!

Книжката на Таня Таня Савичева - седемгодишна. Таня, твоята книжка чета. Тя е мъничка, мъничка книжка, като тебе - със седем листа. Първи лист: Свирят немски гранати, до оградата падна човек. Втори лист: Днес погребахме тате. Трети лист: Днес убиха Олег. Четвърти лист: Убиха и баба. Пети лист: (как ли сила събра да напише ръчичката слаба): Днес мама умря. Шести лист: Много Савичеви бяха, вече никого няма дома. Седми лист: Ето, пак загърмяха. Аз останах сама. Таня Таничка, седемгодишна - все такава стоиш пред света. Аз се свеждам над твоята книжка. Таня, уча се да чета. Аз на ум я повтарям полека, колко лесно запомня се тя. Нека всички опитаме, нека - тя е малка, от седем листа. Дванадесетгодишната ленинградчанка Таня Савичева е започнала да пише своят дневник дори по-рано от  Ана Франк, жертва на Холокоста. Те са били връстници и са писали за едно и също - за ужаса на фашизма. Тези две момичета са загинали, без да дочакат победата: Таня - през юли 1944, Ана - през март 1945 година. "Дневникът на Ана Франк" е бил публикуван след войната и разказал за своят автор по целия свят. "Дневникът на Таня Савичева" не бил издаден, в него имало само 7 ужасяващи записи за смъртта на нейното голямо семейство в блокадата на Ленинград. Тази малка книжка е била предявена в Нюрнбергския процес в качеството си на документ, обвиняващ фашизма. Днес "Дневникът на Таня Савичева" е в Музея за историята на  Ленинград" (Санкт Петербург), а неговото копие - във витрината на Мемориала на Пискаревското гробище, където почиват 570 хиляди жители на града, умрели по времето на 900-дневната фашистка блокада (1941-1943 год.) и на Хълма на поклонението в Москва. Детската ръка, загубила сили от глада, е писала неравно. Крехката душа, поразена от непоносими страдания, вече не била способна на истински емоции.Таня просто е фиксирала реалните факти от своя живот - трагичните "посещения на смъртта" в родния си дом. И когато четеш това, тръпнещ: "28 декември 1941 година. Женя умря в 12,30 през нощта, 1941 година" "Баба умря на 25 януари в 3 часа, 1942 година" "Лека умря на 17 март в 5 часа сутринта, 1942 година" "Чичо Вася умря на 13 април, в 2 часа през деня, 1942 година" "Чичо Леша, 10 май в 4 часа през деня, 1942 година" "Мама - 13 март в 7.30 часа сутринта, 1942 година" "Всички умряха. Остана само Таня" Тя е била дъщеря на пекар и шивачка, най-малката в семейството, любимка на всички. Големи сиви очи под руси ресници, моряшка блузка, чист, звънък, ангелски глас, обещаваш певческо бъдеще. Всички Савичеви били музикално надарени. Дори майката, Мария Игнатиевна, създала малък семеен хор: двамата братя - Лека и Миша, свирели на китара, мандолина и банджо, Таня пеела, останалите поддържали хора. Бащата, Николай Радионович, умрял рано, и майката въртяла домакинството, за да вдигне на крака петте деца. В Ленинградският  дом на модата шивачките имали много поръчки и тя печелела добре. Изкусните й бродерии украсявали дома на Савичеви - завески, салфетки, покривки. В детските си години бродирала и Таня - само цветя и цветя... През лятото на 1941 година всички Савичеви се събрали в село до Гдов, до Чудското езеро, но само Миша успял да си тръгне. Утрото на 22 юли, донесло войната, променило плановете. Сплотеното семейство на Савичеви решило да остане в Ленинград, да е заедно, да помага на фронта. Майката - шивачка шиела дрехите на бойците. Лека, заради лошото си зрение не попаднал в армията, но работел в завод, сестрата Женя правила загражадения за мините, Нина била мобилизирана в работата по защитата на града. Василий и Алексей Савичеви, двамата чичовци на Таня, случили в отбраната. Таня също не седяла със скръстени ръце. Заедно с другите деца тя помагала на възрастните да копаят окопи. Но кръгът на блокадата бързо се свивал - според плана на Хитлер Ленинград е трябвало "да умре от глад, да се изтрие от лицето на земята". Един ден Нина не се върнала от работа. В този ден имало силен обстрел, у дома всички се безспокоили и я чакали. Когато минали всички срокове, майката дала на Таня, в памет на сестра й, нейното малко тефтерче, в което момиченцето започнало да води своите записки. Женя умряла във фабриката.Работила в продължение на две смени, след това е трябвало да дарява кръв, силите й не стигнали. Скоро погребали в Пискаревското гробище и бабата - сърцето й не издържало. В историята на Адмиралтейският звод има такава записка: "Леонид Савичев работел много добре, дори и когато бил изтощен. Един ден той не дошъл на смяна - в цеха съобщили, че е умрял." Таня все по-често отваряла своята книжка - един след друг починали нейните чичовци, а после и майка й. Накрая момичето записва и страшното: "Всички Савичеви умряха. Остана само Таня." Таня така и не разбрала, че не всички Савичеви са загинали, техният род се е продължил. Сестра й Нина била спасена и върната в тила. През 1945 година тя се връща в родният град, в родният дом, и сред голите стени, парчета и мазилка, намерила книжката с Танините записки. След сериозно раняване на фронта се завърнал и брат й Миша. Таня, губеща съзнание от глада, била открита от служители на специалните здравни екипи, обхождащи ленинградските домове. Животът едва се крепял в нея. Заедно с още 140 други, изтощени от глада ленинградски деца, момичето било евакуирано в Горковска, сега Нижегородска област, в село Шатки. Жителите му носели на децата кой каквото можел, хранели и сгрявали душите на сирачетата. Много от децата укрепнали и се изправили на крака. Лекарите в продължение на 2 години се борили за живота на младата ленинградчанка, но гибелните процеси в нейният организъм се оказали необратими. Ръцете и краката на Таня треперели, мъчили я ужасни болки в главата. На 1 юли 1944 година Таня Савичева починала. Погребали я в гробището на селото, където тя почива под мраморен паметник. Наблизо - възпоменателна плоча с барелеф на момичето и страничките на нейният дневник. Танините записки са изрязани и на сив камък на паметника "Цветът на живота", под Санкт - Петербург, на 3 км. от блокадният "Път на живота".  Таня Савичева е родена на  25 януари, в деня на Светата мъченица Татяна. Останалите живи Савичеви, техните деца и внуци, непременно се събират на обща трапеза и пеят "Балада за Таня Савичева" (композитор Е. Дога, текст В. Гина), която за първи път е прозвучала на концерта на Едит Пьеха: "Таня, Таня, ... твоето име - като сигнал на всички наречия" Сърцето не трябва да спира да си спомня, иначе се прекъсва нашият човешки род. Източник: Непридуманньiе рассказьi о войне PS. Не претендирам за точност в превода. Опитах се максимално точно да преведа историята на Таня, която някои от нас може би помнят от училище. Лично аз помня стихотворението. Набило ми се е в главата... Може би заради трагедията на Таня. Нека не позволяваме това никога повече да се случва тук или където и да е...

Емоции – Тото Кутуньо (превод)

С уважение към : г-жа Стефка Власакиева Калагларска - Христова

http://vbox7.com/play:69cda31a

Създаване на интернет сайтове / Creating websites

1. Създаване на интернет сайтове и публикуването им в безплатен хостинг.

2. Предоставяне на платформа за администрация включваща  новини, форуми, видео, споделяне на снимки и т.н.

Цена на пакета 50 лв.

Тел.: 00359897349355

e-mail: anatoli1606@abv.bg

1. Creating websites and publishing them in free hosting.
2. Providing a platform for administration including news, forums, videos, photo sharing, etc.

Package price 50 BGN

Tel.: 00359897349355

e-mail: anatoli1606@abv.bg

http://www.anno1777.com/index.php?i=213947

http://www.anno1777.com/index.php?i=213947