Канарчета – сладкопойните домашни любимци

Преди да си купите канарче, трябва да обърнете внимание на външния му вид и поведение. Перата трябва да бъдат гладки, чисти, добре подредени и покриващи цялото тяло. Голи участъци, изменения на краката или клюна не трябва да има. Областта под опашката трябва да е чиста, без зацапвания, сплъстени пера или следи от кръв. Здравото канарче подскача, чопли семена или друга храна, изглежда весело.

Обърнете внимание на чистотата в клетката. Застоялата, разхвърляна или мухлясала храна, наличието на много изпражнения, мръсната вода в поилката, могат да са предпоставки за развитие на болести, които да се проявят по-късно.

Ако сте решили да отглеждате канарчета, то в никакъв случай не ги слагайте в кръгла клетка. Идеалната клетка за тях е правоъгълна – 60 до 100 см. дължина, 37 до 50 см. широчина и поне минимум 60 - 70 см. височина. Разстоянието между телчетата на стената на клетката да са на 1,25 см. едно от друго. Клетката може да бъде и по-голяма, но в никакъв случай по-малка. Ако ще имате двойка канарчета, снабдете се с две клетки: неголяма единична за отглеждане на самеца през есента и зимата, и по-просторна предназначена за двойката птици. Ако имате възможност, устройте на канарчетата макар и неголяма лятна волиера на открито, например на балкона.

Опитът показва, че за да не се плашат и стряскат, канарчетата трябва да бъдат разположени на височината на погледа на човека. За да са здрави и в добро настроение, редовно почиствайте клетката. Сменяйте хартията на пода ежедневно и правете детайлно почистване ежеседмично. Това ще помогне да се предотвратят болести и паразити. Към стената на клетката се прикачат външни хранилки и поилки. Кацалките трябва да са с дебелина 1.4 – 1.8см, за да може птицата да се захваща стабилно. Най-добре е те да са от върба и с необелена кора. Кацналата птица не трябва да докосва пода с края на опашката си или с крилата си. Вратичките е желателно да са 3 или повече.

Канарчетата много обичат да се къпят. За ваничка можете да използвате плоска чинийка с диаметър не по-малък от 10 см. При домашните канарчета, както и при техните диви предци се е запазил определен годишен цикъл. Есенните и зимни месеци трябва да станат за домашните канарчета период на пълен покой след трудните за тях периоди на размножаване и линеене. На първо място, в късната есен и през зимата самците и самките трябва да се държат отделно едни от друг, а още по-добре в отделни помещения. Второ, птиците трябва да бодърстват от 7 - 8 часа сутринта до 5 вечерта. Ако оставяте птиците в осветена стая до късна вечер, ще предизвикате преждевременно линеене и влошаване на песента им. Често проветрявайте стаята в която живеят. Канарчетата са много чувствителни към битовата газ, и лесно загиват дори и при минимални количества във въздуха.

Веднъж годишно канарчетата линеят, обикновено през лятото. Линеенето продължава около 6-8 седмици. През този период се опитайте да защитите канарчето си от стрес и важни промени, тъй като те са много податливи към здравословни проблеми по това време. Давайте на птиците си по-качествена храна по време на линеенето. Ако имате червено канарче, се уверете, че има достатъчно каротин в храната му, за добър цвят. Ако обикновено мокрите семето със специални препарати направени за тази цел, това е прекрасно. Уверете се, че птицата ви има достъп до банята си всеки ден по време на линеене. Това е много важно за здравето на новите пера. Дори ако не ежедневно, поне 1-2 пъти в седмицата е задължително. Водата трябва да е студена, около сантиметър в чинията. Къпете ги рано през деня и махнете ваничката след около половин час. Никога не позволявайте на птицата да е мокра вечерта, защото мокри пера през нощта могат да я разболеят. Ако канарчето ви линее повече от 12 седмици, заведете го на ветеринар.

Познати са три вида канарчета – цветни, пойни и фигурни. Цветните канари са два вида – липохромни и меланинови. На липохромните канарчета основата на перата е бяла. При тях липсва меланин (тъмен пигмент) и цялото перо - мъхово и покривно е оцветено в един цвят. Меланиновите канарчета се характеризират с класически меланин, според който се разделят на четири основни реда: черен, ахат, кафяв и исабел.

Канарчетата от различните меланинови редове трябва ясно да показват различия в меланина, типичен за отделния ред. От своя страна класическият меланин се разделя на: основен щрихов меланин и рисунъчен меланин.
Цветните канарчета се делят на три групи според структурата на перата – интензивни, неинтензивни и мозайки.
Интензивните канарчета са с по-тесни и къси пера. Липохромът запълва цялото перо и цветът е с еднакъв интезитет.
Неинтензивните канарчета са с по-рехава перушина (по-широко и дълго перо). По периферията на перото липсва липохромно оцветяване и цветът към края става бял в липохромните и сив в меланиновите канарчета. Общото впечатление за цвета е, че той е по-светъл, а птицата изглежда като поръсена със скреж.
При мозайките структурата на перото е още по-широка, по-дълга и рехава.

Тарантула - нестандартен домашен любимец

Обща характеристика:

Тарантулите (Theraphosidae) са видове паяци, които не се срещат по нашите земи. Семейство Theraphosidae включва над 800 вида тарантули, разделени в 12 под семейства (формално 13) и 113 рода. Те  са ценни заради отровата си. В света на паяците те са гиганти. Цялото им тяло е покрито с къси блестящи косъмчета наречени setae. Украската им е от кобалтово синя до сива или тъмно кафява, понякога и черна. С размери от 9-10 до 17-23 сантиметра, макар тялото ѝ да не е по-голямо от 10 сантиметра. Останалото се пада на краката.Мъжките обикновено са по - малки от женските.

Продължителността на живота им е  от 25 до 40 години, но това зависи от пола на паяка. Мъжките живеят 1-1,5 години след достигане на полова зрялост, която настъпва около 2-3 години след излюпването, а женските живеят средно 10- 15 години след достигане на полова зрялост.

Както е известно, паякът има 8 крака, но въпреки това притежава 6 чифта крайници. Но от тях само 4 чифта са крака, другите два  формират “устните инструменти”, състоящи се от един чифт отровни зъби, наречени хелицери, и един чифт пипала, с които паякът опипва обкръжаващата го среда и придърпва храната. В края на всеки крак се намират 2 малки нокътчета, които както при котките могат да се изваждат и прибират. С тях и много фини косъмчета, тарантулите могат да се катерят добре. Мъжките екземпляри имат на предния чифт крака малки кукички, с които да задържат отровните зъби на женските животни при чифтосване.

Освен косъмчетата покриващи тялото, някои тарантули имат плътно покритие от дразнещи косъмчета (около 10 000 на квадратен милиметър), наречени уртикарни, които понякога използват за защита от враговете си. Тези косъмчета са бодливи, и дразнят, но не съдържат отрова. При хората предизвикват възпаление на очите, носа, кожата и най- опасното – дробовете и въздушните пътища , ако бъдат вдишани. В края на задната част на тялото при всички тарантули се намират 4 паяжинни брадавици - 2 големи и 2 малки. С тях животното плете паяжини и пашкули за малките си или плячката. Отровата на тарантулите не е опасна за човека. Тарантулите са сред най-тежките паяци — 80 грама.

Срещат се в тропичните до умерените райони в Южна и Централна Америка, Мексико, югозападните Американски Щати, Азия, Южна Европа, Африка и Австралия. В Южна Африка понякога са познати като бабун паяци. Те не плетат паяжини, а улавят плячката си като я преследват и парализират с отрова. Тарантулата има осем очи — две отпред и по две отляво, отдясно и на гърба.  Ухапването от тарантула може да бъде сравнено с ужилване от оса или пчела. Тарантулите се делят основно на земни и дървесни видове. Ако сте начинещи в отглеждането на тарантули, ето някои подходящи видове: Чилийска роза (Grammostola rosea), Мексиканска червеноколенеста (Brachypelma smithi), Мексиканска огненокрака (Brachypelma boehmei) и Хондураска къдравосоместа (Brachypelma albopilosum). Те са препоръчителни, защото са от най-спокойните и слабо отровни видове. Подходящи за отглеждане са женските, защото живеят по-дълго време от мъжките, а и често мъжките правят повече опити за бягство в стремежа си да намерят женска.

Хранене:
Тарантулите главно се хранят с безгръбначни и дребни насекоми — скакалци, бръмбари, други паяци, като щурци, хлебарки, ларви на бръмбари, червеи и др. За по-големите тарантули са подходящи и мишки, гущери и тн. Не пускайте при паяка повече от 1-2 насекоми наведнъж, и едва след като ги изяде му давайте още.

Терариум:
Най-подходящият материал за терариума е от стъкло, затворен от всички страни. Лесно се почиства и можете да наблюдавате вашият любимец от всички места. Отгоре или отстрани на терариума се прави вратичка, която тарантулата неможе да отвори и да избяга. На тавана или на някоя от страните се оставя вентилационен отвор покрит със здрава мрежа - тарантулите са достатъчно силни да разкъсат слабата мрежа. Дървесните видове се нуждаят от по-високи терариуми - оптималните размери за тях са 30х20х40 (д/ш/в). За земните видове е достатъчен терариум с размери 30х20х20 (д/ш/в). Почвата в терариума трябва да задържа влага, необходима за влажността на въздуха, да не гние и да подтиска образуването на гъбички и размножаването на вредни бактерии, да се отцежда лесно и да не се заблатява, да се приготвя лесно. Може да се използва - торф, торфен мъх, парченца кора, стерилизирана листовка и почва за цветя, пясък - в различни пропорции. Торфът и торфеният мъх са най-добрите материали за дънна покривка. Пясъка се размесва с почвата за дренаж, а парченцата борова кора се използват за запазване на структурата на почвата и задържане на влага. Дебелината на почвата в терариума зависи от вида тарантула, който отглеждате. Тя може да бъде от 4-5 до 10-15 см, като при дървесните видове почвената покривка е по-скоро символична. Оптималната влажност на въздуха в терариума е 70-75%. Понеже тарантулите са тропически животни се нуждаят от висока температура - 22-30°С, която през нощта да пада с няколко градуса. Тарантулите не обичат светлината - те са предимно нощно активни животни и тя ги дразни. Терариумът трябва да се постави на място, далече от прозорци и в никакъв случай на слънчева светлина. Тарантулите се нуждаят от плитка и широка паничка с вода, която трябва винаги да е пълна. В паничката трябва да поставите камъчета или парченца дърво, за да не се давят щурците, които сте пуснали за храна на паяка.

Strategy in the global economy

http://www.anno1777.com/index.php?i=213947

Sold standards for testing WPC - Products (decking, siding....)!

Sold standards for testing WPC - Products (decking, siding....)


DD CEN/TS  15534-1: 2007/9
DD CEN/TS  15534-2: 2007/9
DD CEN/TS  15534-3: 2007/9
EN 477
EN 310 
EN 789
EN 317
.......................


Information: anatoli1606@abv.bg

Как се пише резюме/ How to write resume

Изготвяне на резюме




Всяка съкратена версия на по-обширен изходен текст, която в сбит вид предава основните моменти от съдържанието му, се нарича резюме.

1. Резюме може да се прави на всякакъв текст и съответно на откъс от текст, стига той да е в проза и да е достатъчно дълъг, за да позволява съдържателно и изразно съкращаване. Може да се изготви резюме на уводна статия или новинарско съобщение от вестник, урок от учебник, на глава или раздел от научна монография, на откъс от научнопопулярна публикация в списание, на инструкция за употреба на някакъв уред и т.н. Може да се резюмират и произведения на художествената проза, както и устни разкази, фолклорни приказки, легенди и др.

2. Основната цел на резюмето е накратко и обобщено да пресъздаде съдържанието на изходния текст, като представи това съдържание в ограничен словесен обем.
Доброто резюме се стреми сбито, но ясно и достоверно да представи общата тема на първоизточника и евентуално основните и подразделения. В резюмето не се включват никакви съдържателни подробности, маловажни тематични разклонения, детайли от описанията на обектите и други подобни отклонения от основната тематика.
Резюмето не се нуждае от специални уводни и заключителни части. Изложението му в сбит вид представя важните съдържателни компоненти от първоизточника, като най-често ги предава в същия ред. Възможно е обаче подредбата на смисловите единици да е по-различна в сравнение с последователността им в изходния текст.
Трудно е да се каже какъв е оптималният обем на едно резюме. Дължината на резюмето зависи както от обема на резюмирания текст, така и от целите на резюмирането. По принцип резюмето трябва да е значително по-кратко от първоизточника, за да има смисъл съставянето му.
От резюмето трябва да може набързо и в общи черти да се получи информация за съдържанието на първоизточника.
Резюмето задължително съдържа ясна формулировка на темата на изходния текст и кратка информация за нейното разгръщане. 

3. Резюмето има няколко типични езикови характеристики:
изказът е сбит, немногословен;
основните глаголни форми са в изявително наклонение, сегашно време;
словесното оформление на резюмето се осъществява предимно със свои думи, но могат буквално да се възпроизвеждат собствени имена, цифрови данни, термини и други елементи от изходния текст, без които съдържанието му не може да се предаде достоверно;
не се допускат никакви индивидуални съкращения на думи и изрази, а могат да се използват само общоприетите;
между отделните смислови части е задължително да има мотивирана връзка.

freesportsbet

FSB

http://www.freesportsbet.com/anatoli1606.html

Име и съдба - Психология

 Между името на човека, неговия характер, здравето и съдбата му съществува здрава връзка. Та нали името не е просто комбинация от букви или звуци, това е човешкото "АЗ". И е твърде важно, човек да чувства, че името му приляга, че е неотменима част от него самия. Дори най-претенциозният или скептично настроен човек, избирайки име на детето си, подсъзнателно се старае то да бъде красиво, съзвучно с фамилното име, да не изглежда недодялано и да не предизвиква насмешки. Ние общуваме чрез имената си и тяхното звучене влияе на отношението на околните към нас самите.

    Звуци и значение 
   От древни времена давайки на новороденото име на светец, преди всичко обръщали внимание на това, какво означава то: Валери - бодър, силен, Борис - славен в борба, Николай - победител, Евгений - благороден и т.н. Но върху подсъзнанието по-силно въздейства звуковият образ на името, отколкото неговото значение. Нито при формирането на личността, нито при установяването на взаимоотношенията с околните участва значението на името. Случва се, хората да отговарят на името си. Но има и мнозина, които нямат нищо общо със значението на името, което носят.

   Тайно и явно
   Отдавна хората са забелязали необяснима връзка между името и съдбата. На новороденото се давали две имена. Едното било кръщелното име и него пазели в тайна, а другото било за всекидневна употреба. Нерядко самото дете не е знаело първото си име почти до своето пълнолетие. И в наши дни се случва свещеникът да не намери сред имената на християнските светци името, което са избрали родителите, и кръщава детето с друго име, близко по звучене. В това няма нищо страшно - при формирането на личността на човека участва само името, което детето чува хиляди пъти, ден след ден. Именно многократното повторение на едни и същи звуци въздейства както на неговото подсъзнание, определяйки характера му, така и на възприятието на околните, влияейки на тяхното отношение към този, който носи дадено име.

  Меко и твърдо
  Имената като емоционални дразнители могат да се разделят на няколко групи. Меки, мелодични, лесни за произнасяне: Михаил, Васил, Ана. Твърди: Димитър, Николай, Лидия, Яна. Неутрални - въпреки че някои от тях имат по няколко съгласни подред, се произнасят без затруднения: Ирина, Зоя, Виктория, Клара, Петър, Антон. Едни от имената звучат ласкаво и извикват приятни чувства. Други, напротив, са стегнати и пораждат вътрешно напрежение. От "музиката" на името в немалка степен зависи първоначалното отношение на околните към носителя на името. Разбира се, впоследствие то може да се промени, но самото име - неприятно звучащо или трудно произносимо - със сигурност ще наложи свой особен отпечатък върху характера на човека. Твърдите имена формират у детето силна воля, твърд характер. То е настойчиво, упорито, стреми се на всяка цена да постигне своето. Децата с неутрални имена имат качества, присъщи и на твърдите, и на меките имена. Те са волеви, упорити, настойчиви, но се поддават на външно влияние.

   Презиме, фамилия
   Характерът на човека зависи и от това как името му се съчетава с неговото презиме или фамилия. Има трудно произносими съчетания, които пречат на общуването - човек е нащрек, дали няма да сбъркат името му, фамилията му, поставяйки го в неловко положение. Затова към твърди фамилии или бащино име е по-добре да се подбират меки имена и да се избягва натрупването на съгласни звуци. И обратно, ако фамилията или бащиното име е с меко звучене, името е по-добре да бъде твърдо, за да го защитава от жизнените несгоди, понеже мекото звучене на презимето или фамилията може да формира безволие, безхарактерност, вялост. И ако характерът на Димитър, Николай е прекалено твърд, неотстъпчив, дори жесток, фамилията ще неутрализира или смегчи негативността.

   Годишно време
   Детето, родено през зимата, е напористо, талантливо и умно, не се щади, когато работи, и затова бързо прави кариера. Зимата го е наградила с твърд характер, закалявайки го от първите дни на раждането му и заставяйки го да се бори за съществуване, нали на "зимното" бебе се налага да понася повече трудности, неудобства, дискомфорт. Зимата го укрепва физически и духовно, формира у него борбеност. Но в личния си живот то не винаги е щастливо, тъй като такъв човек е избухлив, властен, раним и дълго помни обидата. На зимните деца следва да се дават меки имена, неутрализиращи негативните качества на характера, смегчаващи твърдия им нрав, с който ги е дарила суровата зима.
   "Пролетните" деца физически и морално са по-слаби от другите. Те са непостоянни като пролетта, променливи, противоречиви. Нерешителни са, много обидчиви и чувствителни. Те обаче са талантливи в областта на изкуството, артистични са и имат добро чувство за хумор. Неувереността им пречи да станат лидери.Те не обичат промените и панически се боят от неизвестността. Упорити и себелюбиви, не се поддават на ласкателства. "Пролетните" деца трябва да носят твърди имена, за да могат поне в известна степен да бъдат защитени от жизнени неприятности и да им се помогне да си изградят решителност и воля.
   "Летните" хора са широки натури, рискуват, кариерата за тях не е на първо място. Лятото им влияе благотворно, те лесно се адаптират към реалността. Но от друга страна, лятото не им дава възможност да се закалят физически и морално. Оттук идва тяхното малодушие, безхарактерност, излишната доверчивост, изобщо лесно може да им се влияе. Тяхната избухливост и прекалена чувствителност им вредят. Те са горди, смели и настойчиви при достигане на целите си, но леко могат да бъдат преубедени. Затова на летните деца следва да се дават твърди имена, дори ако презимето или фамилията също са с твърдо звучене (Николай Димитров, например).
   Есента дарява децата със сериозност и обстоятелност. Те са уравновесени, решителни и пресметливи. Човек трудно може да ги отвлече от набелязания път, те не се поддават на влияние, винаги знаят какво искат." Есенните" деца рядко създават конфликти в семейството, ценят добрите отношения. Могат да носят всякакви имена.

   Роднините
   Не трябва да се назовава сина с името на бащата, а дъщерята с името на майката: родителите няма да имат съвместимаст с порасналите си деца, те няма да се разбират. Освен това, момченцата, чието име повтаря презимето или фамилията им, са с избухлив характер, неустойчива нервна система. Всяко дете наследява от родителите си някакви черти на характера, не винаги те са най-добрите, и при това повторение те се усилват.

   Променена участ
   Понякога човек усеща несъответствието на своето име и изпитва вътрешен дискомфорт, когато го чува. И няма нищо страшно, ако смени името си. Днес това е практика в Израел: на децата дават временни имена, а след като навършат пълнолетие, те сами могат да си изберат име. Дори зрели хора сменят името си, понякога и фамилията, затваряйки по този начин страницата на миналия си живот, те започват на нова страница. При много от тях съдбата им се сменя кардинално, което се свързва преди всичко с психологическата готовност на човека да смени името си и да започне нов живот, а това означава много. Но все пак по-добре е името на детето да се смени до 3-годишната му възраст. Така детето бързо свиква с промяната. По-късно това може да се направи вече в зряла възраст - и не по едноминутна прищявка, а в случай на крайна необходимост, след предварителна консултация с психолог.