http://hristov1606

26 февруари 2012, неделя

Червено цвекло – бомба с витамини

Пренесено е от Средиземноморието. За храна се използват кореноплодите и листата.
Червеното цвекло може да бъде намерено на пазара целогодишно. То е не само много полезно и диетично (100 г съдържат само 44 калории), но е и изключително вкусно, когато е пикантно приготвено.

Кореноплодите му съдържат средно 88% вода, 1,2% белтъчини, 9,3% въглехидрати, 0,9% минерални соли (калий, калций, фосфор, желязо, сяра, йод), малки количества витамин С, каротин, витамини В1, В2 и В12.
Благодарение на наличието на калиеви соли, сяра, фосфор и магнезий ускорява процесите на обмяна на веществата в организма.
Червеният му цвят се дължи на багрилните вещества, от групата на антоцианите.
Заради хлорофила, който съдържа, е неотменна съставка в менюто на страдащите от анемия.
Парадоксален е фактът, че въпреки наличието на захари червеното цвекло е полезно за консумация дори от диабетици. То подпомага асимилирането на хранителните вещества и ускорява изхвърлянето на токсините.

В народната медицина с червено цвекло лекуват и болни отлевкемия.
Изцеденият сок (от 100 до 300мл на ден) подобрява общото състояние на организма.
Особено полезен през зимните месеци е коктейлът от сок от червено цвекло, ябълки и изцедени лимони, истински букет от витамини.Той е подходящо защитно средство против тумор, рак, левкемия, жлъчка, грип и както вече споменахме - прочиства кръвта и забавя процеса на стареене.
Установено е, че там, където населението консумира големи количества червено цвекло, раковите заболявания са много по-малко.
Съдържащата се в цвеклото целулоза, ябълчена, лимонена и други киселини усилват перисталтиката, съдействат за разграждането и усвояването на белтъците, повишават жизнената дейност на черния дроб.
Затова при хроничен запек, смущения в храносмилането и при чернодробни заболявания се препоръчва изяждането на гладно по 100-150 г варено цвекло.
Сокът от цвекло, особено смесен с равни части сок от моркови и ряпа, помага при анемии, подобрява обмяната на веществата и укрепва организма.
Ако се смеси с мед, сокът от цвекло се прилага при високо кръвно налягане и като успокояващо средство.
Сравнително високото му съдържание на йод и магнезий го правиподходяща храна за възрастни и болни от атеросклероза.
Лапи от стрито цвекло помагат при рани и отоци.
Най-удивително е действието му при ракови заболявания. Има случаи при рак на кожата, при които налагането с компреси от сок от цвекло по няколко пъти на ден е довело до пълно изчезване на злокачествените образувания.

Планински атракции в България: Връх Мусала

Най-високият връх в България: Разположен в Национален парк Рила

Със своите 2925м, врух Мусала е най-високоият връх не само в България, но и на Балканския полуостров. Мусала е разположен в източната част на Рила планина, в национален парк Рила. Национален парк Рила е забележителен със своята флора, която включва растителни видове като Македонски Бор и Българска Ела.

Изглед от всяка планина в България.

Всички планини в България могат да бъдат изкачени; в това число Витоша на северозапад, Средна Гора на североизток, Стара планина, Родопите на югоизток, Пирин на юг и разбира се Рила. Следващите по височина върхове след Мусала са Малка Мусала (2902м) и Иречек (2852м). Средната годищна температура е 3.1°C, а снежната покривка се задържа в продължение на 8 месеца.

Името на върха най-вероятно идва от Мус Алах, "планината на Алах", наречена по този начин по времето, когато България е била под Османска власт. През периода 1949–1962 върхът се е казвал Сталин, на името на Йосиф Сталин. Първите писмени сведения за изкачването на този връх датират от времето на Филип – бащата на Александър Велики.

Изкачете се на върха на България!

Лесен начин: използвайте лифта: Ще ви отнеме 3-4 часа за да изкачите връх Мусала ако използвате Гондолата от Боровец до Ястребец и след това следвате маркировката, която стига до хижа Мусала и продължава до самия връх.

Хотел Ястребец е изходната позиция: (на 4,5 часа път пеша или 30мин. с гондолата) към връх Мусала, най-високият връх в България (2925m). Първата част от маршрута (1 час) Ви отвежда до хижа Мусала (2,430 m), от където пътят до върха отнема още 1,5 – 2 часа, минавайки през заслона Еверест, най-високо разположената планинска хижа в България.

Връх Мусала – любим за изкачване през всички сезони..

Връх Мусала е идеален за алпинистки подвизи. Средният брой посетители е около 50,000 души годишно. В подножието на върха е разположен най-големият и най-известният зимен курорт в България – Боровец, като склоновете му са осеяни с множество ваканционни вили и хижи.

Детайли относно прекия път: Гондолата до Ястребец

В Боровец качете се на гондолата и след около 25 мин ще сте в Ястребец:

3 километровата въжена линия Ви изкачва на 3400м в Рила планина. За 23мин стигате до Ястребец (2,369 m; 7,710 ft). От там можете да се насладите на панорамата, която се разкрива към високите върхове на Рила планина. Ако погледнете на юг пред вас ще се изправят върховете Дено, Иречек, Малка Мусала, Мусала и Алеко.

Посетете езерата около върха & хижа Мусала:

След Ястребец, лека разходка по алпийските ливади ще Ви отведе до водите на езерата и хижа Мусала.

След последната спирка на гондолата, следвайте маркировката до хижа Мусала. Пътят минава през склона Маркуджик.. След по-малко от час ще достигнете хижа Мусала. Тя е една от най-старите хижи в България. Разположена е на 2389 метра над морското равнище.

Изкачете връх Мусала:

От хижа Мусала похода до Връх Мусала ще отнеме около 2 часа. Пътеката е почистена и добре маркирана и началото й е от северната страна на езерото. След половин час ходене ще достигнете красивото езеро ("езеро Алеково")

На един час път от езерото е заслона "Леденето езеро". Ако е студено и ветровито заслона е идеално място за почивка преди последната част от похода към върха. Мусала е само на 30 мин. път от заслона.

Пътеката е право нагоре. От друга страна, може да тръгнете по пилоните, които са разположени по Североизточното било. на Мусала, но е много по-лесно да се придържате към лятната пътека. Пилоните маркират зимната пътека, която е много по-стръмна и следователно оборудвана с метално въже.

Връх Мусала

Гледката от върха е наистина главозамайваща – можете спокойно да се наслаждавате на останалите върхове на Рила планина; на острите зъбери на Пирин; на планините Витоша и Средна Гора; на зелените била и склонове на Родопите; и най-накрая, но не на последно място, величествената Стара планина.

Колкото до самият връх, там ще откриете две сгради: метеорологична станция (където можете да си купите горещи напитки и картички) и научна лаборатория.

100 неща, които трябва да знаем за природната география

България е европейска, балканска, и черноморска държава. Намира се в Югоизточна Европа и заема североизточната част на Балканския полуостров / 22% от неговата територия/.

Крайни точки: - север: устието на река Тимок; - юг: вр.Вейката в Гюмюрджински снежник; - запад: с.з.от вр. Китка - изток: нос Шабла на Черно море

Съседни страни: - север – Румъния - юг – Гърция и Турция - запад – Сърбия, Черна гора и Македония

Територия на България: ≈ 111 000 км.², според Парижкия мирен договор от 1945 година. От север на юг – 330 км. От запад на изток – 520 км.

Обща дължина на българските граници: 2245 км.,от които 686 км. речни,1181 км.сухоземни и 378 км. морски.

Северна граница на България: най-дългата българска граница от 470 км. от устиета на река Тимок до гр.Силистра.Върви по талвега на втората по дължина европейска река- Дунав.

България е една от 9-те дунавски страни. Най-голям български остров – Белене.

Източна граница на България: с Черно море – 378 км.дължина, от нос Картал – южно от румънското село Вама Веке до устието на река Резовска.

Южна граница на България: с Турция и Гърция.От устието на река Резовска до ГКПП Капитан Андреево е «турският « участък.Границата с Гърция започва от ГКПП Капитан Андреево да вр. Тумба.

Западна граница на България: с Македония и Сърбия – от вр. Тумба /Беласица/ до устието на река Тимок. Релеф:

Преобладаващ релеф: равнинно – хълмист и низинен 72,5% от територията на страната с преобладаваща посока на простиране запад -изток.

На територията на България са представени з-те основни вида скали,изграждащи земната кора: магмени - Централно Средногорие, Западни Родопи, Рила, Пирин, Осогово и др. Седиментни с повсеместно разпространение и метаморфни – Югозападна България.

Палегеографското развитие на българските земи преминава през три основни етап : донеогенски,неогенски и кватернерен.Всеки от тях се характеризира с действието на ендогенни релефообразуващи процеси, които създават едрите форми на релефа и екзогенни процеси, в резултат на които появилите се форми се разрушават и моделират.

Главните морфоструктори на територията на България са Мизийската плоча, Балканиди, Краищиди, Рило-Родопски массив и част от Сръбско – Македонския массив.

Ендогенни процеси на територията на България:няма съвременна вулканична дейност, активни сеизмични процеси и вертикални движения на земната кора.

Екзогенни релефообразуващи процеси проявяващи се на територията на България:

Рила и Пирин – двукратно заледяване през плейстоцена. Съвременен ледников релеф.

Въз основа на особеностите на съвременния релеф на територията на България се обособяват четири геоморфоложки области: Дунавска равнина, Старопланинска област, преходна планинско – котловина области и Рило – Родопска област.

Средна надморска висчина на България: 472м.

Пет височинни пояса.

Липсва съвременно заледяване.

Най-висока точка на България: вр. Мусала – 2925м./Рила/ е и най високата точка на Балканският полуостров.

Най-ниската точка: черноморското крайбрежие.

Най-обширната равнина в България: Дунавската равнина.

Най-дългата планина в България: Стара планина – около 530 км.

Втората по дължина планина в България е Средна гора – 285 км.

Най-голямата котловина в България: Софийската около 1100 км.², с надморска височина 550м.

Най-обширната низина в България: Горнотракийската.

Най-високи български планини: Рила – 2925м., Пирин – 2914м., Стара планина – 2376м., Витоша – 2290м., Осогово – 2251м., Славянка – 2212м., Родопи – 2191м., Беласица – 2029м.

Средновисоки и ниски планини: Влахина – 1924 м., Малешевска планина – 1803м.,Руй – 1706м.,Огражден – 1644м.,Средна гора – 1604м.,Верила – 1415м.,Странджа, Сакар – 856м.

Задбалкански котловини: високи /западните / - Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко – Пирдопска. Ниски /източните/ - Казанлъшка, Карловска, Сливенска, Карнобатска, Айтоска.

Ждрела: Буйновско, Трънско, Триградско.

Проходи: Шипченски, Вратник, Проход на Републиката, Твърдишки, Витиня, Петрохански и др.

Проломи: Искърски, Струмски, Земенски и др.

Седловини: Предела, Юндола.

Пещери: Бачо Киро, Духлата, Снежанка, Дяволско гърло,Ягодинска, Магурата, Леденика, Съева дупка и др.

Скални образувания: Белоградчишките скали, Побитите камъни, Мелнишки пирамиди. Полезни изкопаеми:

На територията на България са представени трите основни групи полезни изкопаеми: изкопаеми горива, рудни и нерудни.Като цяло България е бедна на горива, а се отличава с по- големи запаси от рудни и нерудни изкопаеми.

Изкопаеми горива: най-големи запаси от лигнитни въглища /Източномаришки басейн/.

Рудни: най-големи запаси от руди на цветни метали – оловно-цинкови,медни.

Нерудни: гипс,каолин,сол,кварцови пясъци,варовици,глини и др. Климат

42.Фактори на климата: Географско положение, въздушни маси, релеф, влияние на водните басейни.

43.България е разположена в южната част на умерения климатичен пояс и прехода към субтропичния климатичен пояс.

Стара планина – климатична преграда.

Циклони и антициклони с влияние върху климата на България – Исландски и Генуезки минимум и Азорски и Сибирски максимум.

Атлантически океан – с най-голяма климатообразуваща роля.

Черно море – с ограничено климатично влияние.

В България има пет климатични области: - умереноконтинетална; - преходноконтинетална; - континентална-средиземноморска; - черноморска; - планинска;

Елементи на климата: температура на въздуха, валежи, ветрове, атмосферно налягане, облачност и др.

Средна годишна температура на въздуха за България: 10,5ºС.

Абсолютен максимум на температура в България – гр.Садово 45,2ºС измерена през 1916 година.

Абсолютен минимум на температура в България – Трънска котловина – 38,3ºС измерена през 1947 година.

Средна годишна сума на валежите в България: ≈700 мм.

Преобладаващите ветрове в България са със северозападна посока.

Вр.Мургаш – Стара планина: най-ветровитото място в България.

Местни ветрове: фьон, бора, бризи, планински, долинни.

Неблагоприятни климатични явления в България: мъгли, градушки, слани, поледици, вихрови бури, засушавания, наводнения.

Най-малко количество на валежите в България: Източна Дунавска равнина /Приморска Добруджа/. Води

България се отличава с неголеми водни запаси. Основни фактори за формирането и териториалното разпределение на водите у нас са: климат, релеф, геоложки строеж и скален състав, почви, растителност, антропогенната дейност.

Две отточни области в България: Черноморска - 57% от територията на България и Егейска - 43%.

Подземни води в България: грунтови, напорни /артезиански/, карстови /обхващат 40% от всички подземни води/, минерални.

Най – големи карстови извори в България: Девинските.

Артезиански води има в Дунавската равнина, Горно тракийката низина по Черноморското крайбрежие.

Грунтови води в България – Софийска котловина.

Минерални води в България: има над 600 находища на минерални естествени извори и 400 сондажни находища – Хисаря, Наречен, Банкя .

Най – горещ минерален извор в България: Сапарева баня – 102,4ºС.

Повърхностни води в България: реки, езера, блата.

Река Дунав е единствената плавателна река в България.

Най – дългата река в България: река Искър

Най – пълноводната река в България: река Марица.

Големи реки в България: Струма, Тунджа, Янтра, Места, Арда, Камчия.

Най – високия водопад в България: Райското пръскало в Стара планина /височина 125м./.

В България има ≈ 400 езера с различен произход: тектонски, ледникови, крайморски, карстови, изкуствени.

Езерото Сребърна /крайречно/ - обявено е за биосферен резерват.

”Сините очи “ на планината: седемте рилски езера – Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното езеро, Долното езеро.

Най – голямото крайморско езеро в България: Бургаското езеро.

Най – големия язовир в България: “Искър”. Почви

На територията на България се отделят три почвени зони: - Севернобългарска лесостепна : обхваща Дунавската равнина и Предбалкана. - Южнобългарска ксеротермална: обхваща Южна България. - Планинска почвена зона: обхваща планинските райони.

Севенобългарската лесостепна почвена област включва черноземни и сиви горски почви.

Южнобългарската ксеротермална област включва канелени горски почви и смолници.

Териториите с надморска височина над 800м. попадат в Планинската почвена зона с основни почвени типове – кафяви горски и планинсколивадни.

Азонални почвени типове в България: - Хумосно – карбонатни почви; - Алувиално – ливадни почви; - Блатни и торфенисти почви;

Най – плодородни почви в България: черноземните формирани върху скалата льос. Има четири типа чернозем разпространени в Дунавската равнина.

Антропогенната дейност е довела до ограничаване на почвените ресурси на страната: намаляване на обработваемите площи, замърсяване с тежки метали, ерозия и др. Растителност

България принадлежи към Средноевропейската и Средиземноморската фитогеографска област.

Растителността се изменя в хоризонтално и вертикално направление. В България се срещат над 12 360 растителни вида. Различават се три основни растителни типа: дървесна, храстова растителност.

Реликти: растения от минали етапи на палеогеографското развитие, съхранили се до днес – сранджанска зеленика, конски кестен и др.

Ендемити: растения, които са разпространени само на определена територия: рилска иглика, родопско лале.

Най – старото широколистно дърво в България: намира се в село Гранит, Южна България. Дървото е от типа летен дъб, като възрастта му се изчислява на около 1650 години. Короната му е 1017 кв.м., обиколката на стъблото му е 7,45 м.,а височината – 23,4 м.

Три четвърти от горите на България са широколистни – предимно дъбови и букови.

Лонгози: на река Камчия, в долните течения на черноморските реки.

Най – старото иглолистно дърво в България: Байкушевата мура – вид черна мура. Намира се в Пирин на 1930 метра надморска височина. Възрастта и се оценява на по – вече от 1300 години, което я прави най-старото иглолистно дърво в България и едно от най-старите дървета в света. Височина 26 м., диаметър 2,2м. и обиколка 7,8м. Животински свят

В зоогеографско отношение България принадлежи към Палеоарктичната област. В страната са установени над 15 000 животински вида, които съставляват около 15% от видовото разнообразие на континента Европа.

изменени на животинския свят във вертикално отношение е в тясна връзка с растителността.

Антропогенната дейност е довела до негативни последици върху растителността и животинският свят на България – изчезнали видове: рис, тетрев, бобър.

През 1931г. е обявен първия резерват в България – Силкосия на р.Велека /Странджа/.А през 1934г. е обявен и първия природен пак в не само в България, но и на Балканския полуостров – Витоша.

Национални паркове в България - Рила, Пирин, Централен Балкан.

В България има десет природни парка – Беласица, Българка, Врачански Балкан, Сините камъни, Пресина, Рилски манастир, Шуменско плато,Витоша, Златни пясъци, Русенски Лом.

В България има 17 биосферни резервата – най-голям е Джендема /Бяла река/ ,а най-малък Камчия.

От 1998г. има създаден Закон за защитените територии. Червената книга на България е списък на застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове живеещи на територията на България. Излиза в два тома – първи том от 1984г. растения и втори том от 1985г. животни